„Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.“
Лев Толстой
Първи закон: Не се надявай на никого и на нищо.
Първи закон на човешката любов, драги дами и господа, е да отдалечиш на възможно най-голямо разстояние близките и родните на възлюбената от теб жена, любовница, съпруга и майка на детето ти. Успееш ли един път, бездната се отваря и в нея остават само гласове, гласове от миналото. А там където няма комуникация, там няма срещи, няма и раздели. За кого и как си струва да се раздаваш, когато явно ти показват, че си нежелан, че не си добре дошъл, че не си от приятелският кръг, понеже си се провалил. Не си крал, не си мамил достатъчно, та да се издигнеш в материалното ни битие и да бъдеш на една нога с тия, които те подиграват. Човека всякога е безжалостен, когато се опира на подобни успехи, а те с нищо от своя страна не го ползват в Духа, където Бог обитава.
Безбожници ли са ония, които се държат надменно и глупаво? Ония, които ни сочат с пръст като ненужни, непотребни към тяхното общество, хора, съставено поначало от клоуни, от хора без капка съвест, без мярка и чувство за вина и морал.
Питам се къде отиде човечността, състраданието… Посипваме главите си с пепел, с неразбиране, породено от липсата на едно чисто човешко и изконно правило, а именно да умеем да се изслушваме, да водим диалог.
Втори закон: Не ме интересува нищо, което не е в моя полза и изгода.
Подобни бисери откриваме и в родния фолклор: „Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле“.
Задължително условие е да си хитрец, да се опитваш да преметнеш тоя и оня, да прецакаш и надхитриш по-слабия и доверчивия, каквото и да ти струва това. Има ли значение, че глупака ще страда, ще се чувства окаян и предаден, че ще се жалва пред себеподобните си, също станали жертва на селски тарикати и наглеци.
Провокация ли е да се държиш надменно и с пренебрежение, сякаш си слезнал от небесата и за тебе обикновените човешки закони не важат. Кой ти дава това право, ако не опиянението, гордостта, убеждението, че с нещо си повече от другия, и че той ти е длъжен.
Трети закон: Когато другите страдат, ти, яж, пий и се весели.
Яж, пий и се весели независимо от това, че има такива, които по същото това време страдат. Когато ти страдаш, те ще ядат, ще пият и ще се веселят. Всеки иска да сподели радостите и успехите, но малцина са тези, които ще споделят мъката и скръбта.
Във Възхвала на Глупостта, Еразъм Ротердамски, споделя, че щастлива е единствено глупостта и тя е тази, която дарява с удоволствия.
Животът е най-приятен,
когато нищо не мислим*.
Сред проблясъците на глупостта е и шопското: „Най-мразим да мислим“.
Четвърти закон: Никого не го е еня (На никого не му пука)
За какво да ти пука след като и на останалите не им пука. Никой от никого се не интересува. С една дума: Всеки да се оправя сам.
Закон на глупака, на идиота, на оня, който не знае що е това състрадание и добрина. Чист егоизъм.
Пети закон: Света се върти около мен
Всичко се върти около мен, извън моят свят нищо не съществува. Независимо от това, че светът е движен от взаимоотношения и не съществува вън от тях.
Светът се върти около мен. Чист нарцисизъм. Себелюбие, самовлюбеност. Липса на себеотдаване, на жертвоготовност към ближния и обществото. Служа сам на себе си, но и останалите са длъжни да ми служат, аз съм единствен, неповторим, друг като мене няма.
Хваля се навсякъде и по-всяко време. Аз съм най-умен, най-красив.
Шести закон: Себеуважение. Ти мене уважаваш ли ме?
Въпрос, който егоиста без да се замисли би отправил самовлюбено към вас. Бърка се със себеотдаването. В основата си Себеуважението е Любов към Господа и към ближния, но самовлюбения глупак отнасяйки го към своето дебелашко Его и просташки манталитет за величие го принизява до хвалебствие. Себеуважението е принизено до себелюбие, до желание за значимост.
От своя бутафорен пиедестал тариката многозначително ни размахва пръст:
– Ти мене уважаваш ли ме? (Непремерена гордост).
Седми закон: Ласкателството, най-висша форма на лицемерие
Ласкателството е закон на лицемера. То се отличава с умилкване, възхвала, любезничене, сервилност. Няма нищо общо с прямотата и произтичащата от нея любезност(вежливост), ласкаенето в основата си е низкопоклонничество. Характерно е за подлеца, за лукавия, за онзи, който сипе ласкателства с една едничка цел, впоследствие да ви омаскари, след като няма повече полза и изгода от вас. Ласкателят е лесно разпознаваем, той навсякъде и по-всяко време се опитва да ви диша във врата, преследва ви, дотяга ви с отвлечени теории и наставления относно постигането на съвършенството, но през призмата на суетността, славата и парите. Вие сте „богоизбран“, „миропомазан“ да бъдете над другите, които са недостойни. Във ваша власт е да го обгрижвате, да го дундуркате като шестмесечно бебе и да му сменяте пелените…
Матей 7:3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
Осми закон: Нищо човешко не ми е чуждо.
Както мерзавеца се е отнесъл с мене, тъй и аз се отнасям с него. Пренебрегвам Божиите закони и не съумявам да простя на невежия, на извратения, на безумния. Не разбирам, отказвам да разбера лицемерието, наглостта, ехидната и мазна усмивка след като подлеца е успял да ме изкара извън релси, наранил е честолюбието ми, омаскарил ме е, сложил ми е трънен венец на главата и подобно Юда Искариотски ме е предал с Целувка.
Прошката най-висша добродетел
Вземеш, че простиш и в знак на благодарност ти се „изсерат“ на главата, отново… А да видим тогава за какво прощение иде реч. Иде ти да опушкаш врага, да му разбиеш мутрата и да хвърчат пух и перушина. Ако ти притежаваш добродетели, не означава, че и оня срещу тебе задължително притежава.
Девети закон: Словоблудство
Онзи, който без мотиви и доводи се бута между вашите словесни шамари, с цел да ви принизи, да ви се надсмее, да ви иронизира. Неаргументираната мозъчна импотентност, вакханалните дитирамби, словесните епилептични отклонения свидетелствуват само и единствено за онова, което наричаме СЛОВОБЛУДСТВО.
Малцина са наясно за какво служи главата върху раменете им, а мнозина са, които я ползват единствено за украса и я развяват гордо с птичия си мозък. Измежду лишените от преценка, трезв анализ и логика са и тези, които вадят аргументите си от заучени клишета и цитати, загубили изцяло способността си да разсъждават. Тези „изтънчени умове“ са неспособни да водят диалог, защото единственото, което им се отдава е словоблудство, разтягане на локуми и словесни лакърдии. А и умението да иронизира по правило се пада на по-умния(остроумие), както умението за насмешка на по-глупавия(подигравка). Но иронията не винаги води до лафоризъм. Започне ли някой да ти говори с недомлъвки, да воюва срещу тебе, но отстрани, поради морално, словесно и духовно безсилие, той рано или късно изпада в противоречие.Последователността на мисълта идва от съгласуваност, а несъгласуваността е дисхармония, хаос. Когато човек си противоречи, той се намира в конфликт с интуитивната логика и губи причинно-следствените връзки, които водят до умозаключение. А пустословието е едно недомислие и голословие, което изпразва думите от съдържание. При пустословието липсва аргументация, която е така нужна за достигане до някакво заключение, извод. Оттам и неспособността на бърборещия да ви убеди в истинността на казаното, понеже то не е нищо повече от врели-некипели, бабини-деветини и прочие.
Десети закон: Беззаконие
Беззаконието е задължително, а усилията ти да вървиш срещу него се превръщат в кауза пердута.
Беззаконието е задължително условие да просъществуваш при това съвсем успешно във времена на ширеща се престъпност и корупция. Липсата на законова норма, която да защитава правата на гражданите от посегателство над тяхната личност, над тяхната физическа, психическа и духовна свобода. Правната рамка, която би трябвало да защитава правото на свободен избор е узаконена по-такъв начин, че чрез закона индивида е лишен от право да упражнява свободно волята си.
Всичко онова, което НЕ Е израз на вашата свободна воля, е израз на ВОЛЯТА на онези, които ви лишават от правото да упражнявате своята собствена воля безпристрастно.
В основата на беззаконието стоят репресивни закони, които лишават индивида от свободното право на избор и де факто не му предоставят никакъв избор – безправие.
Задължение, което води до потъпкване на човешките права не може и не би следвало да има някаква стойност, то е своего рода узаконено робство, срещу което репресирания няма законови основания да противоречи.
Единадесети закон: Безнаказаност
Беззаконието води до безнаказаност.
Защо мерзавеца ти се подсмихва, гаври се с теб ехидно и си прави, каквото поиска? Защо те заплашва със физическа саморазправа, оказва ти психически тормоз, изнудва те, рекетира те, ограбва те? Кое му дава това право, ако не чувството за безнаказаност породено от ширещото се и поощрявано беззаконие. Престъпника е всякога прав, той има власт, пари и положение, и може да се откупи. Но онова, което не може да откупи е честта, достойнството, правдата – добродетели, които не притежава. Беззаконието се основава не на липсата на закони, а на тяхното заобикаляне. И докато безнаказаността се шири беззаконието се увеличава, понеже, онези, които са загубили своите морални устои стават пример за подражание. Когато едно общество губи качества като морал, честност, съвест, то не е в състояние да отстоява своите съкровени желания и стремежи, да воюва за истината и да осъзнава, че нарушаването на моралните и етични норми(от чието осъзнаване произтича чувството за вина) води не само до дискомфорт на психиката, а и до отричане на моралните ценности, върху които се гради целият културен и духовен мироглед.
„Нравствените качества на справедливия човек напълно заменят законите.“
Менандър
С какво обикновения човек ще спре действията на злонамерените души?
– С нищо, дами и господа! В страна, където цари беззаконието, където се толерира престъпността във всичките й сфери, където тариката, подлеца и прочие се разхожда необезпокояван без съд и присъда, всичко опира до доверие, което все по-често бива предавано от хора, на които си вярвал, такива с които си споделял и радости, и скърби. А законът, него няма кой да го спазва. Това е самата истина за жалост.
Дванадесети закон: Пренебрежение(презрение)
Наставническият тон никога не постига убеденост, защото той произтича от силата за надмощие. Произтича от това непременно да убедиш другия в неговата „неправомерност, неяснота и двуличие”.
Онези, които ви говорят с езика на пренебрежението и презрението всячески се опитват да ви ониществят, да потъпчат всичко стойностно и свято, да отнемат от вашето достойнство и чест, от вашите добродетели. Презрението недвусмислено заявява за голямо его, високи претенции и дребнави идеали. То вирее там, където тълпата ръкопляска екзалтирана до френетичност, където себелюбеца се опиянява от своята слава и величие, и пъчи гордо шия досущ като наперено петле готвещо се за схватка. Гответе се за чуждото презрение, защото то ще ви достига винаги,когато бележите творчески, професионални и духовни успехи, за да ви натика обратното в блатото на посредствеността, бездуховността и безнравствеността. И ще успява винаги и дотогава, докато вие се примирявате с нечия болна амбиция за надмощие и незачитане, ще успява винаги, докато вие се съгласявате в мълчание, защото мълчанието може и да е злато, но понякога е по-добре човек да изкрещи. Истината никога не си служи с посредственост, тя винаги е добре въоръжена в буквалния и преносен смисъл на това понятие, защото срещу Злото трябва и e необходимо да се воюва, а един от начините за това е като обявите война, война в името на справедливостта и Доброто. Как може да победите презрението? Като презрете всичко онова, от което самото презрение произтича, а то включва завист, злоба, лицемерие, тщеславие, човеконенавист и липса на уважение.
Тринадесети закон: Конфронтация
Погрешно е схващането, че в спора се ражда истината. Не, в спора се раждат омерзението и конфронтацията. Противопоставянето не води до сътрудничество, а до антагонизъм.
Четиринадесети закон: Злословие
Клеветника на всяка цена иска да ви омаскари, да ви злепостави пред най-близките и ползва за това всички методи и средства, включително и медийна дезинформация.
Дебелашкото его у мнозина не търпи онзи, който знае повече, то не е в състояние да признае чуждите заслуги и дарби, наличието на талант, умения и на интелектуален заряд с по-висока честота. Злобата и завистта се проявяват у душевно бедния и ограничен човешки Ум. При все това съществуващата скала на йерархия поставя едни по-високо от други именно чрез степента на Осъзнаване.
Всяка Изповед има своите си закони, но най-страшният закон е този на Премълчаването, защото той е лъжесвидетелство.
Петнадесети закон: Премълчаване
Прикриването и премълчаването на безотговорните действия на другите е лъжесвидетелство. Премълчаването често има принудителен характер, а непремълчаването води до съдебна и наказателна отговорност. Как да премълчиш истината? И, какво би последвало от нейното премълчаване?
Всяко премълчаване се толерира от Закона. А непремълчаването често води до съдебна и наказателна отговорност.
По-трудно от това да превъзмогнеш своето собствено его е да приемеш чуждото.
Шестнадесети закон: Всеки рано или късно си получава заслуженото.
Вярно съждение за тариката и подлеца, за онзи, който непременно търси отплата и се радва на чуждото нещастие, сякаш онова, което сполетява ближния е възмездие за извършеното от него зло.
Живота ни учи, че единствено добродетелта не изисква възмездие и понеже тя не изисква нито възмездие, нито търси възнаграждение за извършеното добро стои там, където започва себенадмогването и преодоляването на отрицателните морални стойности.
Войната не води в Мир!
А онова, което идва в живота ни като вопъл, като стон за сполетяващото ни нещастие би трябвало да стои в основата само и единствено за преодоляване на собствените ни погрешки.
Справедливостта никога не е почивала върху омраза, а войнстващата посредственост е за слабия глупак, осланящ се на следната максима:
Че срещу злото, човек е длъжен да се изправи със Зло.
Следва
С. Пехльова
събота, 11 Януари – 23 януари, 2014 г. – 1 февруари, 2014 г.
Вместо заключение: Докъде може да стигне възмущението от моралната деградация и духовна нищета, която е обхванала мнозина. Не бива да ни учудва моралният упадък, а оттам и всичко случващо се в скъпата ни татковина, при положение, че сме заобиколени от хора без грам достойнство и съвест, такива, които са лишени от добродетели, но не са лишени от мераци, тщеславие, лицемерие, завист и пр. Такива, които самодоволно пъплят сред нас, сякаш са с нещо повече, миропомазани и богоизбрани сред нас простосмъртните, обикновените хора, които имаме съвсем реални искания и стремежи, но на фона на всеобщата глупост, като че ли се борим с вятърни мелници.
С. Пехльова
_______________________________
*Софокъл (497–406 г.) — прочут гръцки трагически поет. Цитатът е от трагедията му „Аякс“ (стих 554).