Нови Фрагменти

Променяме Света само чрез себеопознаване и самоусъвършенстване като Пътуване към Себе Си.

§§§

Завишената оценка към себе си, поражда и завишени изисквания спрямо околните, които заемат различна скала в йерархията на /не/осъзнатост.
А осъзнатостта се намира в зависимост от количеството Информация с което разполагаме като Знание и нещо повече от дадено ни Свише.

§§§

Изисквайте не от другите, а от себе си.
Пътят на себеопознаване води до опознаване и на Света около вас.

§§§

Колко гръмко от устата на мнозина звучи: „Аз съм европеец“.
Не разбирам как и кога някои станаха европейци, преди да успеят да СТАНАТ Българи…

§§§

Завишената личностна оценка винаги е била подклаждана от голямо „его“ в превод от гр. εγώ – „аз.“
Само, че между „аз“, „аз“, „аз“ като непремерено себелюбие стои и ониществяването на личността, за чийто архетип ние имаме Христа.

§§§

Превъзмогването е осъзнаване на собствените страсти, пороци и бесове.
Как ще превъзмогнете чуждите, когато не познавате своите собствени?!

§§§

Не е нужно да давате съвети.
Опитността е породена от собствена карма и прераждане.
Тя е изстрадан лек не само за тялото, но и за Душата.

§§§

Колко е „удобно“ в неудобството на другите?
И как би могъл да напъхаш крак в чужда обувка?

§§§

По делата им…
Но преди делата стои тяхното материализиране като „мисъл“ в Материята.

С. Пехльова
04 май, 2017 г.

БЛАГОДАТ

Казват, че Раят е невъзможен,
и как би бил, ако живееш в грях,
от Адът ни приветстват безбожници –
Ах, колко скучно е да си различен
във тази необятна БЛАГОДАТ.

С. П.

***
Мнозина от вас изискват да се здрависваме чрез зависимостите на материалното ни битие,
оказва се, че се гневят на другите за своите си страхове,
които често са неизбежни, не поради тяхната неизбежност,
а поради липсата им/на превъзмогване.

Защото всяко превъзмогване става възможно и почива на осъзнатост,
а осъзнатостта на анализ следствие на Информация и нещо повече от Знание дадено Ви Свише.

***

Комуникацията е невъзможна без вибрация… и диалогът би бил безкрайно кратък помежду две въздишки, изтръгнати случайно…
и (НЕ)разбиране от неразбрал, че във подножието си срастваш със Земята…

***
Прочетох, че материалното правело хората зли, всъщност онова, което прави хората зли, не е материалното, а отсъствието на Духовното… в материята.
Презадоволеността не е лукс, а каприз на незадоволените човешки същества…

С. П.

***

Мнозина роптаят срещу консумеризма, но факт е, че тяхното роптаене не е срещу консуматорският модел, а срещу финансовата им невъзможност да консумират повече от предлаганите стоки и услуги в глобален мащаб.
Превъзмогването е осъзнаване.

С. П.

Ангели

Не искам рокля на Диор,
нито пък чанта на Версаче,
щом Господ сътворил е: гол от кал човека
и от реброто на Адам – жената Ева,
която непрестанно изкусява
със своя змийски чар
в Градината на удоволствията плътски
сякаш е Ангел със божествени крила.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

tumblr_ompjrsNAE11rio5q0o1_1280

***

Градът ни опустя следпразнично,
и в цъфналите клони – самота,
дъждовно ни докосва утрото,
с тъга, печал и буреносна синева.

С. Пехльова
19 април, 2017 г.

***

Добро е утрото, деня ни –
а всъщност крият своя ад,
непознаваем е, когато
ни лъжат с чужда благодат.

С. Пехльова
19 април, 2017 г.

Някъде прочетох думата „епично“,
колко непозната ни е тя.
Героите ни символично
берат сред „своите“ ДУША.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

***

Като пътуване във времето е нашето,
и все пътуваме назад,
назад поне сме 100 години,
а около нас се носи смрад.

***

Моление

Няма нужда от диета,
постите – целогодишни,
и разпъват в нам – Човека,
с гвоздеи или с въздишки.
В Ада слизаме отново –
туй е нашто изкупление,
и изкупваме греха
с нова вяра и Моление.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

***

И Господ се гневи от Небесата,
безбожниците не изпитват страх,
осъзнаването на греха е „разкаяние“,
а разкаяните не изпадат в грях.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***
Били сме ударили дъното,
но дъното се оказа бездънно.
Да летиш без крила
е избор наложен ти,
мудно се осъзнава това,
и малцина се предразположени
да излетят от своята собствена клетка…

Да си Свободен им изглежда безУМно.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***

Някъде прочетох думата „овчедушие“,
но нима някой е наясно с душата на овцата,
нашето се нарича БЕЗДУШИЕ,
затуй и Господ се гневи от Небесата.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***

Човек от кал ли си,
или си Звяр,
безбожник, анархист или мерзавец,
че в стъпките ти стъпва като Цар –
предателя, лукав и жаден.
Не жаден за Любов,
а за омраза, за мъст, за слава, почести злочести…

Какво остава ни освен билет за Ада,
или една Голгота неизвестна?

С. Пехльова
20 април, 2017 г.

***

Надежда няма –
само доза неизвестност
от наближаващия гъст и лепкав мрак,
и малка доза „суета“ плюс още нещо –
непромълвимо за човешките уста.

С. Пехльова
20 април, 2017 г.

***

Лесно се управлява прост електорат,
още по-лесно е да се ограбва,
на чужд гръб и с доза инат
банковата сметка в чужбина набъбва.

С. Пехльова

***

Те са първи в своите предизборни обещания,
не разбирам как и кога, вярваме им като слепци –
и след тихи страдания животът ни си отива, уви!

С. П.

***

За бедния – болести и глад.
Колко наивност има в живота ни,
сляпа надежда и сякаш на инат
опипом се движим в тунел под земята,
който копаем – сами.

С. П.

***

Ако е останало отчаяние,
надежда последна – дори,
сред тези тежки страдания
оголени до кърви мечти,
и обещания, обещания –
за бъдеще неизвестно…

Ако е останала капка живец,
и мокра сълза в окото,
кръв по-оголения венец,
и трънче в петата,
слух във ухото…
То се опитай да се изправиш,
и да възстанеш, но не като Юда,
а носейки Кръста да се възправиш
срещу неправдата от нечовеците,
преди да те БИЧУВАТ до смърт.

Изправи сe с Любов.

С. Пехльова

***

Какво значение има нечие Извинение,
не извинявам никого, най-вече себе си,
та то е оправдание излишно, задето сбъркал си, сгрешил.

А ако си сгрешил нарочно спрямо брата си,
това е мерзост, малодушие.
Да търсиш Извинение от глупост –
човешко е… но не поправя действието,
причините…

С. П.

Размисли

Няма правилен или неправилен избор, защото изборът е колебание на ума водещо до действие съобразно т. нар. алтернативи на заобикалящата ни среда, не без участието на външни и вътрешни фактори.

С. П.

Нежните души трудно, дори никак не оцеляват в този свят, но то също е „нарочно“, като умишленото поставяне в бедност, държането с години в материално неблагополучие без право на противодействие с плануваните безразличие, апатия и мнимо съучастие…

Но на каква цена?!

3 февруари, 2017 г. 

Когато си над нещата,
те сами ти се стоварват
върху главата.

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Почуква тихо под прозореца
съдбата ми…
– Излез – ми казва тя.
– Защо? – й отговарям с въпросителна,
– навън е студ и още мраз.
– Излез – повтаря заплашително.
– Защо? – я питам аз,
– Какво предлагаш утешително,
че в мен възкръсва всеки час.
– Излез – потретва възмутително.
– Защо? – потретвам аз,
най писна ми от удивителни,
от неизвестност и от Вас.

А тя ме гледа заплашително,
и подчинена съм й АЗ.

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Светата Инквизиция е в отпуск,
реших и аз да си почина,
тъй страшна е съдбата на самотника,
когато заобича Я,
и никоя не ще да има…

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Остава ви една седмица.

А седмицата мина.
И много други месеци, години.
Десетилетия – ужасно дълги преходи,
към бъдеще неясно и свенливо,
разкрачено между живота и смъртта.

С. П.

Дотегна ми и сивото безвремие,
часовника се мръщи у дома,
той в отпуск е от три десетилетия,
и някак неолиберално спря стрелките си,
а тялото му – сви снага
от политически пристрастия и грешки.

С. П.

И така – дами и господа,
бивши другарки и другари,
всеки се бие в гърдите,
а честта кърви обезкръвена
и забравена.

С. П.

Сто живота

Тя бе приседнала на бара,
а аз изпуших сто живота,
и пресуших на сушата – душата си
със няколко коняка.

Опитах се да бъда мил,
но в мен бушуваха любови,
и не защото съм Емил,
и бях препил със сто отрови.

Тя бе приседнала на бара,
ухаеше на див жасмин,
а аз си я представих гола
върху червения килим.

И потушавах таз съблазън
със нова доза ром, коняк…
как можех поглед да откъсна
от тази плътска благодат,
от тези форми, очертания
изваяни от Господ Бог…
като глупак на заколение
й се любувах чак до зра̀к.

С. Пехльова
14 февруари, 2017 г.

2335e06ad0a492b54c56a765f47c86c8

Колѧда -‎ ⰽⱁⰾⱔⰴⰰ ‎

Неправилно наричаме Рождество Христово с думата Коледа, която има съвсем друг етимологичен и семантичен произход.

Самото Рождество също не се е състояло на датата 25-ти, а е прието така да се чества от Църквата.

Знаем, че Иисус е роден под знака на Риби – ΙΧΘΥΣ.

Относно етимологията на думата Коледа

Старобългарски език:

  • Кирилица: колѧда
  • Глаголица: ⰽⱁⰾⱔⰴⰰ
  • Латински: kalendae f. plural ‎(genitive kalendārum)

Коледа е първи ден от месеца или край на старата и начало на новата година. Чества се на третия ден след Еднажден /Зимно Слънцестоене или Ден на Новото Слънце/ и начало на Новата година според календара на прабългарите.

Еднажден /Игнажден/ и Коледа се свързват с езическите обичаи и вярвания и определено спадат към т. нар. обредни ритуали на прабългарите. Имат Предхристиянски корени.

21-ви срещу 22-ри декември, Единак или начало на годината, годиняк, Еднажден – Ден на Зимното Слънцестоене, като Български обичай – (С)полязуване или Полязник, който по-късно е християнизиран като Игнажден и Ден на св. Игнатий.

25-декември, Ден трети от новата година, Ден на възраждащото се Слънце. След IV-ти век, християнската църква пренася в този ден празникът Рождение Христово. Това е причината в първите векове след това Слънцето да се възприема като ипостас/ὑπόστᾰσις/ на Исус Христос.

25-ти декември, Коледа. Елементи на неговата езическа обредност, които се използват и до днес са: горящо дъбово  или крушово дърво – бъдник, баница с късмети, коледуване, застъпва се с Рождество Христово.

Следва

С. Пехльова

За Мъка, не за живот

Раждаме се за Мъка,
не за живот…
тук мястото е за възпоменание,
към гроба си влечеме крак

и всяко вдишване е наказание.

А цветните лехи отгоре ни
ще са утеха и компания…

А в Онзи свят?!

С. П.