За Мъка, не за живот

Раждаме се за Мъка,
не за живот…
тук мястото е за възпоменание,
към гроба си влечеме крак

и всяко вдишване е наказание.

А цветните лехи отгоре ни
ще са утеха и компания…

А в Онзи свят?!

С. П.

Чаках те цял живот

Чаках те цял живот, та дори и отгоре…
илюзия някаква, ефимерна и зла,
подигра се със моите житейски неволи,
а сетне захвърли ме – непотребна Жена.

Чаках те цял живот, та дори и отгоре,
от наивност сама си сплетох въже,
от наивност отказах се от други Любови,
а тази преглъщам горчиво с кафе.

С. Пехльова
24 май 2016 г.

Пред Небесните врата

Да си призная със годините
и аз почувствах немощ, суета,
и завидях на младите за младостта,
която ще отлитне похабена
в разкрача си между живота и смъртта,

в разкрача между първата любов,
и онова, което следва неотменно…

Редуват се и болка, и тъга,
а всичко ми е някак непотребно

и твърде Земно,
пред Небесните врата.

С. Пехльова
24 май 2016 г.

ЕДЕМ

Попадаш в плен на всякакви любови.
Урока не научи си, уви!
През плодната ти нива не един преминал е
със рало и следи

до разораване.

Да пищна си, и сластна,
но Света не се нуждае вече от любови,
не такива в които – един ще жъне,
а пък друг оре

в Райската градина.

С. Пехльова
23 май 2016 г.

Изпиваше я с поглед,
а жарещото Слънце не подмина
извивките й меки, и бедрата,
напъпилите като грозд зърна,
и шията й издължена…

Косите й, обагрени в златисто
се спускаха досам гърдите
и галеха не само раменете,

и бих я любил начаса,
ако не беше толкоз сластно-недостъпна
в това прозирно жълто –
лъщяща, запотена
и лъстива.

С. Пехльова
20 май 2016 г.

А колко чаках те

А колко чаках те…
остана недочакана,
при все това ме сграбчи в плен.
Годините тъй неочаквано
си взеха своето от мен.
И вземат всеки ден по-малко…
от младостта, от сприхавия нрав,
и от безумните минути на твоя звънък смях.

А колко чаках те…
и все пак – недостатъчно,
че в брачното си ложе ти зовеш
онези, всички неприятели
със много страст и луд копнеж.

….

С. Пехльова
19 май 2016 г.

Пан и Венера

1865_Пан и Венера (Pan and Venus)_176 х 161_х.,м._Частное собрание

Adolphe Alexandre Lesrel (1839 – 1921), Пан и Венера, 1865 г. 

Пан и Венера, всъщност  Венера е Афродита /Αφροδίτη/, от гр. афрос – пяна, родена от Морската пяна, но Венера е латинското й наименование. Има връзка между наименованията на Боговете и Астрологията, така например наименованията на планетите идват от имената на Боговете, Афродита или Венера, Арес – богът на войната, известен като Марс, Уранос – Звездното небе и планетата Уран, Хермес от гр. Ερμής с латинско наименование Меркурий, Зевс или Диас от гр. Δίας, известен като Юпитер и т. н., и т. н.

Затова и Сандро Ботичели, представя „Раждането на Венера“… кацнала върху една огромна мидена черупка.

Всичко в горната картина има Теологичен характер и се основава на Митологията.

Пан е антропоморфно божество, тоест приема човешка форма, въпреки, че притежава и белезите на животно – Козел. Тъй като Пан от гр. се превежда като Свят, нормално е той да има белези и на човек и на животно, тъй като олицетворява Природата.

Произхода Му е спорен. Според някои източници той е син на Хермес, според други той е син на Зевс и на Калисто, която от своя страна е дъщеря на Аркадския Цар Ликаон. Известно е, че Пан е Аркадско божество. Според други източници е син на Геия и Уран, което е малко вероятно, защото децата й са родени чрез партеногенеза /безполово размножаване/ или при сношаване със синът й Уранос – от. гр. Небе.

От връзката на Уран с Геия, са родени Титаните /Οι Τιτάνες/, Циклопите /Οι Κύκλωπες/ и Хекатонхейрите от гр. Εκατόγχειρες, тоест сторъки или със сто ръце.

Митологията е тясно свързана с Теогонията, Космогонията, Теософията, Теологията, а също така и не на последно място с Античната литература, и с автори като Хезиод, Омир, Овидий, Аристофан… но също и такива като Данте Алегиери и неговото произведение Божествена Комедия.

Изкуството пък от своя страна е тясно обвързано с гореизброените.

Затова, онези, които не са запознати с горните не разбират и тълкуват погрешно редица произведения и автори. И това погрешно тълкуване идва не само от неразбирането и липсата на осведоменост, но и от отказа нещата да се разглеждат в една взаимнозависима обусловеност като фундамент.

Но да се върнем на Афродита и на нейният произход. Афродита е родена край бреговете на остров Пафос в Кипър, поради което е известна и с името Киприда /Κύπριδα/. Афродита от гр. ἀφρός /афрос/ – пяна, родена от морската пяна и от семенната течност на Уранос /Ουρανός/. Афродита е Богиня без майка.

Пан носи със себе си духов музикален инструмент, известен като Пан флейта. Σύριγξ или Сири́нга, една от нимфите на Аркадия, дъщеря на Речният Бог Ладон паднала в плен на любовта на Пан, за да се спаси от него тя се превърнала в тръстикова флейта.

Нимфите са изобразявани да пеят и танцуват заедно с Пан по горските склонове.

Етимологичното значение на думата Сиринга, което също е название за флейта, носи името си от името на нимфата Σύριγξ.

Nicolas_Poussin_-_Pan_et_Syrinx

Никола Пусен, Сиринга преследвана от Пан, 1637-38 г.

Следва

С. Пехльова

Θάνατος

 

William-Adolphe_Bouguereau_(1825-1905)_-_La_Nuit_(1883)
William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) – La Nuit (1883)

Танатос /Θάνατος/, Богът на Смъртта е роден от Нощта /Νύχταна старогръцки Νυξ, която е майка

  • на Съня или Ипнос /Ύπνος/, който живее с брат си Танатос в митично място в земните недра наричано Тартар/Τάρταρος/, най-тъмното в Подземното Царство, известно и като Адът.

До Тартар се пристига за девет дни и девет нощи, а входът му се охранява от

Цербер /Κέρβερος/, диво куче с 50 глави според Хезиод или триглав змей,

и от Аликто /Αληκτώ/, една от Богините на Отмъщението /Еринии от гр. Οι Ερινύες / като наказание за извършени физически и морални престъпления. Споменати са в творчеството на Омир и на Еврипид, както и в „Евмениди“ от гр. „Ευμενίδες“ на Есхил, единствената оцеляла от трилогията на древногръцките трагедии Ορέστεια.

Аликто е спомената от Хезиод, в поемата „Енеида“ на Вергилий с името „Μέλαινα“, в Божествена комедия на Данте Алигиери,

  • на Ерис /Έρις/ или Ерида/Η Έριδα/, Богиня на Раздора,  известна и като ябълката на раздора „μήλο της Έριδος“,
  • на Немезида /Νέμεσις/, Богиня на Възмездието,
  • на Керес /Οι Κήρες/, дъщери на Нихта, олицетворение на насилствената смърт, уродливи и крилати демони – споменати са от Омир в Илиада, и от Хезиод.  Керес са антропоморфни божества.
  • на Мом /Μώμος/, Бог на присмеха, иронията и сарказма, на злословието.

Тартар също е споменат в комедията „Βάτραχοι“ на Аристофан и в Енеида на Вергилий.

Без баща, родени чрез Партеногенеза/Η παρθενογένεση – Безполово размножаване/ са:

  • Κήρες – Керес
  • Μώμος – Момос
  • Όνειρος – Мечти
  • Θάνατος – Танатос
  • Έρις – Ерис
  • Ύπνος – Ипнос или Съня
  • Νέμεσις – Немезида

Партеногенеза има при  наличие на ХХ хромозома – поколението е женско,

а при наличие на ZW хромозома – поколението е мъжко.

Харон е син на Ереб /Έρεβος/ и на Нихта, а Еребус е мястото, олицетворение на Мрака, през което преминават душите на грешниците преди да достигнат до Хадес.

Χάρων е лодкарят, който прекарва мъртвите през реките Стикс /Στυξ/ Река на омразата“ и Ахерон /Αχέρων/“Реката на скръбта“. Ахерон е една от седемте реки, които преминават през Подземното Царство на Хадес, тя е река без радост, а всеки преминаващ през нея за да достигне до Хадес, трябва да плати на лодкаря обол, затова и древните гърци поставяли монета под езика на мъртвия.

Следва

С. Пехльова

Превъзмогването е осъзнаване

Искате да служите на Истината, но го правите така, че другите да ви намразят.

Правите го, осланяйки се на личностно облагодетелствуване и в услуга на онези, които са обладани от нечисти помисли и действия.

Искате да служите на Истината, но вместо това издигате на пиедестал собствените си недостатъци, които са пречка по Пътя към Доброто, понеже у вас говорят тщеславието, гордостта, надмеността, капризите и бесовете ви, пороците и неосъзнатоста.

Неосъзнатост, че Всичко се намира във взаимнозависима обусловеност, която бива нарушавана при всеки подтик на Тъмните страни, които обитават Човешката Душа.

Искате да служите на Истината, но там думата „искам“ не съществува, защото искането и моженето са две съвсем различни неща… а искането винаги е обусловено от незадоволеност, която ви пречи да видите отвъд Материалното битие, битие на консуматорство, деградация и упадък.

Учудвате се, че ви мразят, а всъщност действията ви водят до омерзение и погнуса, понеже не са основани на добротворчество, а на мизантропия и антагонизъм.

И после се вайкате, че не сте заслужили подобно отношение, а то е следствие, резултат от вашите непремерени и често нелогични действия.

Обвинявате страдащия незаслужено, без да знаете, че

Истината е нужно да се изстрада.

С. Пехльова
23 април, 2016 г.

Пехльова Соня
21 април в 21:11

Изключването на права, изключва и задължения. Задължаването има принудителен характер и като такова е срещу даваните ни чрез Закона НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ ПРАВА, а оттам и задължения.

С. П.

Пехльова Соня
21 април в 21:03

Не ме интересува как и защо, и къде са ме записали, нито откъде са ме отписали разни титулувани, самопровъзгласили се и самозамаяли се кретени, шайка престъпници, магистрати, крадци, родоотстъпници и мекерета. Същите, които целенасочено, умишлено, безсъвестно разпродават остатъците от тази територия, разграбена и опустошена по-силата само и единствено на мераци за лично облагодетелствуване при издигане на пиедестал на отрицателните стойности на характера, пороци и бесове. По ме интересува силата на Човешкия Дух, който въпреки, че е поставен в неблагоприятна среда под прага на оцеляване оказва отпор и продължава да противодейства, да се бори не само психически, но и физически. Продължава да съществува напук на цялата тази мизантропия, човеконенавистничество и убийство. Убийство и подмяна на история, бит, традиции и култура.

С. П.

Пехльова Соня
21 април в 21:20

Задължително гладуване или гласуване – все тая. Държавните субсидии за политическите партии се отпускат от Държавния бюджет, а една част от същият този бюджет се формира от данъци и такси, които българският гражданин дължи в качеството си на данъкоплатец. Отказът да дам правото си на вот, който предстои да стане ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, лишава индивида от правото му на Свободна Воля и е насочен срещу неговата свободна Воля, при нарушаване на изконните му човешки права…
От какво ще ни заличават и защо?
От отказа ни да финансираме непряко престъпната шайка узурпирала властта през последните 26 години на преход към унищожителна демократура.

С. П.

Пехльова Соня
20 април в 10:40

В условията на неблагоприятната среда създадена от политическите елити и демократичната диктатура вие имате само и единствено задължения и почти никакви права.

А тези задължения са да плащате, да плащате, да плащате, докато сте на този Свят. Да плащате, но срещу некачествена стока и услуга, и то в размер, който надвишава в пъти повече реалната й себестойност.

Да плащате при умишлено поставяне на индивида в бедност,
при безработица, влошено здравеопазване, сбъркана социална политика, при наложено ви съвременно робство, което от своя страна е тясно обвързано с консуматорството и прехода към неолиберализъм.

Колко човеколюбиво, нали?!

С. П.

Мутренски, такива били доброволните отряди, които връщали нелегално пресичащите границата ни и против Закона бегълци от всякакъв произход – афганистанци, иракчани, пакистанци, сирийци, и всякакви други индивиди втурнали се не през глава към Западна Европа, а защото така им е казано, защото им е обещано, защото голяма част от тях са обучени бойци, изнасилвачи и главорези, фанатизирани при това.

Но истината е, че мутрите са във властта и управляват на колониален принцип жалките остатъци от територия наречена България, като вършат ЗЛО ДЕЛО, срещу българското народонаселение в продължение на 26 години на унищожителен преход към неолиберализъм и Световно господство, но при залязваща хегемония на Запада, поради изчерпан инструментариум и стари методи и похвати за постигането на т. нар. глобализъм.

Глобализъм, който е финансов, военен, промишлен, търговски, трансатлантически ориентиран с последващ Контрол върху подчинените територии, водещи прозападна политика не към сътрудничество, а към антагонизъм, упадък и унищожение.

ЗЛО ДЕЛО, което не е народоугодно, нито е Богоугодно, защото почива на недостатъците, на отрицателните морални стойности на характера, на злодеянието, мизантропията дори садизма.

И думата садизъм няма метафоричен смисъл, а тъкмо обратното… защото поставянето на човека под прага на бедност, отнемането на неговото достойнство, на неговите права, на неговото благополучие е равно на поставянето му в състояние на реанимация и апаратно обдишване, в състояние близо до кома и настъпване на клинична смърт, за да не бъде в състояние да противодейства и да оказва ОТВЕТЕН УДАР.

Само дето ответният удар е задължителен, защото всичко останало е равно на самоубийство.

А признаците, които човек показва за да запази Живота си и този на близките си се наричат съпротивителни сили и се проявяват и у най-изнемощелият, когато осъзнава, че животът се намира в беда.

Съпротивата е естествено явление, неестествени са апатията, безразличието, безхаберието, малодушието, защото освен признак на мнимо съгласие са и признак на съучастие…

Добро дело е народоугодното дело, това дело, което се извършва от осъзналата се личност в стремежа си да противодейства на системата. Същата тази система, която го е довела до състояние на отнемане на изконните му права плюс отнемане на свободната Воля, защото той е принуден да съществува против Волята си.

И всеки, който ви принуждава да съществувате по правила и Закони против Волята ви, против природата на човека и неговия Дух е човеконенавистник, мизантроп…

Човеколюбието е не само дума и изисква Любов, но Любов като себеотдаване, себераздаване, грижа за другия, ентропия, милосърдие, състрадание и взаимопомощ…

Та кой върши ЗЛО ДЕЛО и кой върши Добро?

Отговорете си, не е трудно.

С. Пехльова

Не правите разлика между Божествената Любов, /за която аз казвам, че е „друго“ без да я поставям в определеност/ и Земната любов – Eротас – Έρωτας (ο) /в митологията Ерос/, което означава сексуален, като чувствена наслада за тялото и води със себе си – Омразата.

Агапи /Aγάπη, η /, също е Любов, но като състояние на Духа единосъщен/ομοοούσιος/ с Бога /Отца/.

Купидон на лат. Cupido е Бог на Еротас, а еротас е дума за земната любов.

Eротас – Έρωτας (ο), е по скоро дума за земната, чувствена, сексуална любов, обич. Именно думата еротичен [еротикос] – ερωτικός, има един и същ корен с думата еротас. Еротоманис – ερωτομανής, означава сексуален и произлиза от еротас.

Бог Ерос в Гръцката митология символизира любов, страст и секс. Неговото Име е корен на думите еротас и еротикос.

С. Пехльова

Искате да избирате, но отказвате да приемете, че Изборът ви се формира и е предопределен заедно с т. нар. негови алтернативи.

И това е, не защото сте поставени против Волята Си в ограниченост, а защото сте ограничени от самите себе си да приемете нещо простичко, като последователност и следствие от действия, които не е задължително да са ваши, като последователност и следствие от условия на средата срещу, които не сте в състояние да противодействате,
като последователност от наложени ви правила, норми и Закони, чиято незаконосъобразност не осъзнавате…

Искате, но не можете…, защото дори вашите соматични прояви не са независими, а са обвързани с тези на Душата – Психи и съществуват като психосоматични и психофизиологични…

А да смяташ, че ИЗБИРАШ в свят на взаимнозависима обусловеност е повече от лудост.

С. П.

Превъзмогването е осъзнаване!

Т. нар. „личен избор“ е за слабия глупак, който подценява, че всъщност „избора“ не е нищо друго освен „предопределеност“ и се намира в зависимост от факторите и условията на заобикалящата ни среда – не изключвайки и взаимоотношенията, които тя поражда.

Вие не избирате и сте лишени от право на избор, защото вашият избор е не ваш, а е следствие от всичко, онова, което ви заставя да избирате съобразно, онова, което ви се предлага…

А то е контролирано, дестилирано и опаковано съобразно наложения ви привкус с цел да смятате, че решава не кой да е, а именно Вие… като тълкувате това „/НЕ/Ваше решение“ като личен избор, който е ПРЕДОПРЕДЕЛЕН.

С. П.

Човечността не се научава, а е заложена, чрез присъствието на положителни морални качества у човека като състрадание, взаимопомощ, човеколюбие, милосърдие, сърдечност. Когато тези качества отсъстват за сметка на недобродетелите и пороците, тогава изпъква мизантропията или т. нар. човеконенавист… Добродетелите обитават Светлата част на Душата ни, а пороците се крият в тъмната й, и което е повече у човека, то надделява.

Затова и Ницше казва, че: Човек е нещо, което следва да бъде превъзмогнато.

С. П.

Някъде мернах, а и не само тук, и не само сега фразата:
„Да се научиш да обичаш“.

То е все едно да кажеш „Да се научиш да мразиш“.

Само, че горните две не се научават, а се изживяват и са следствие от нравствените, етични и морални стойности на характера – положителни и отрицателни, при взаимодействие на индивида със заобикалящата го среда.

А Любовта?!
Любовта е друго, и не се нарежда до човешкото „Обичам“ и „Мразя“, защото няма антипод.

С. П.

Казват често: „Той не знае, какви ги върши“.

А каква би била разликата, ако знаеше?!

С. П.

Не е страшно, когато езикът изпреварва „мисълта“,
страшното е, когато нечии действия водят до отрицателен резултат без намесата и при отсъствие на „мисъл“.

С. П.

Дори за да бъдеш „свинар“ се изискват определени познания и умения.

За вършенето на която и да е работа се изискват първо, познания, второ, прилагането им чрез конкретни действия, и трето, постигане на желания резултат като следствие от първите две. Колкото до победителите и те самите имат своите спадове, освен върхове… а в Йерархията на осъзнатост като система от Знание един „свинар“ може да заема по-високо стъпало от други… защото освен генетична /дис/позиция и унаследеност, Знанието е духовна, нравствена и морална категория. А т. нар. Информация, която го формира, води до личностното израстване или равновесие, но често и до нравствен упадък на личността.

Какво общо има Знанието със Победата ли?!

Правилният анализ, оценка и диагностика на средата се обосновава на количеството Информация с което индивида борави като Знание. Когато тази Информация бива използвана точно, то тогава тя води до конкретен и желан резултат и е възможно да изпревари нелогичните действия на останалите чрез Победа… Затова и казваме, че Знанието е Сила.

С. П.

Ние смятаме, че Бъдещето ни принадлежи и можем да го моделираме по наш привкус. При все това никой не знае часа на своята смърт… затова и казваме, че единственото с което разполагаме е настоящето.

С. П.

Безразличието е онова с което убивате…
Апатия и безразличие, незаинтересованост.

С. П.

За да се изпълни Законът на т. нар. ЦИКЛИЧНОСТ. След разцвет винаги настъпва упадък.

С. П.

Изчистеност и простота!! А един приятел добави и Красота.

Да, защото е запазена връзката с естествената природа на нещата, когато тази връзка се наруши настъпва Адът, който обитаваме по неволя.

С. П.

Животът е възможен и по-различен, и може да бъде оцветен в различни нюанси, не точно тези с които сме привикнали в урбанизирания и консуматорски свят, населяван от незадоволени от капризите си ЧОВЕШКИ същества.

Изчистеност и простота!!

Умението да оцеляваш ти гарантира дълъг живот, а не вечен. А онзи, който умее, печели битки и побеждава, той също остава жив. Според религия, каквато е Християнството, ние имаме Вечен Живот в Отца Ни, но то е за онези, които са родени за Живот, не за Смърт. От друга страна смъртта спохожда всеки и никой не е напуснал този свят жив. При все това Животът ни е даден свише и е редно да се изживее, а не да се превръща в път към смъртта, която е неизбежна.

С. П.

Когато бройката на бездомните хора доближава тази на бездомните животни като кучета и котки, и то в условията на демократична диктатура и преход към неолиберализъм, при демографски СПАД, бедност, безработица и човешко страдание следва да се замислим, какво, как и защо е позволило това да се случи не кой да е, а най-висшето същество, което е човек…