Размисли

Няма правилен или неправилен избор, защото изборът е колебание на ума водещо до действие съобразно т. нар. алтернативи на заобикалящата ни среда, не без участието на външни и вътрешни фактори.

С. П.

Нежните души трудно, дори никак не оцеляват в този свят, но то също е „нарочно“, като умишленото поставяне в бедност, държането с години в материално неблагополучие без право на противодействие с плануваните безразличие, апатия и мнимо съучастие…

Но на каква цена?!

3 февруари, 2017 г. 

Когато си над нещата,
те сами ти се стоварват
върху главата.

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Почуква тихо под прозореца
съдбата ми…
– Излез – ми казва тя.
– Защо? – й отговарям с въпросителна,
– навън е студ и още мраз.
– Излез – повтаря заплашително.
– Защо? – я питам аз,
– Какво предлагаш утешително,
че в мен възкръсва всеки час.
– Излез – потретва възмутително.
– Защо? – потретвам аз,
най писна ми от удивителни,
от неизвестност и от Вас.

А тя ме гледа заплашително,
и подчинена съм й АЗ.

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Светата Инквизиция е в отпуск,
реших и аз да си почина,
тъй страшна е съдбата на самотника,
когато заобича Я,
и никоя не ще да има…

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Остава ви една седмица.

А седмицата мина.
И много други месеци, години.
Десетилетия – ужасно дълги преходи,
към бъдеще неясно и свенливо,
разкрачено между живота и смъртта.

С. П.

Дотегна ми и сивото безвремие,
часовника се мръщи у дома,
той в отпуск е от три десетилетия,
и някак неолиберално спря стрелките си,
а тялото му – сви снага
от политически пристрастия и грешки.

С. П.

И така – дами и господа,
бивши другарки и другари,
всеки се бие в гърдите,
а честта кърви обезкръвена
и забравена.

С. П.

Сто живота

Тя бе приседнала на бара,
а аз изпуших сто живота,
и пресуших на сушата – душата си
със няколко коняка.

Опитах се да бъда мил,
но в мен бушуваха любови,
и не защото съм Емил,
и бях препил със сто отрови.

Тя бе приседнала на бара,
ухаеше на див жасмин,
а аз си я представих гола
върху червения килим.

И потушавах таз съблазън
със нова доза ром, коняк…
как можех поглед да откъсна
от тази плътска благодат,
от тези форми, очертания
изваяни от Господ Бог…
като глупак на заколение
й се любувах чак до зра̀к.

С. Пехльова
14 февруари, 2017 г.

2335e06ad0a492b54c56a765f47c86c8

Колѧда -‎ ⰽⱁⰾⱔⰴⰰ ‎

Неправилно наричаме Рождество Христово с думата Коледа, която има съвсем друг етимологичен и семантичен произход.

Самото Рождество също не се е състояло на датата 25-ти, а е прието така да се чества от Църквата.

Знаем, че Иисус е роден под знака на Риби – ΙΧΘΥΣ.

Относно етимологията на думата Коледа

Старобългарски език:

  • Кирилица: колѧда
  • Глаголица: ⰽⱁⰾⱔⰴⰰ
  • Латински: kalendae f. plural ‎(genitive kalendārum)

Коледа е първи ден от месеца или край на старата и начало на новата година. Чества се на третия ден след Еднажден /Зимно Слънцестоене или Ден на Новото Слънце/ и начало на Новата година според календара на прабългарите.

Еднажден /Игнажден/ и Коледа се свързват с езическите обичаи и вярвания и определено спадат към т. нар. обредни ритуали на прабългарите. Имат Предхристиянски корени.

21-ви срещу 22-ри декември, Единак или начало на годината, годиняк, Еднажден – Ден на Зимното Слънцестоене, като Български обичай – (С)полязуване или Полязник, който по-късно е християнизиран като Игнажден и Ден на св. Игнатий.

25-декември, Ден трети от новата година, Ден на възраждащото се Слънце. След IV-ти век, християнската църква пренася в този ден празникът Рождение Христово. Това е причината в първите векове след това Слънцето да се възприема като ипостас/ὑπόστᾰσις/ на Исус Христос.

25-ти декември, Коледа. Елементи на неговата езическа обредност, които се използват и до днес са: горящо дъбово  или крушово дърво – бъдник, баница с късмети, коледуване, застъпва се с Рождество Христово.

Следва

С. Пехльова

За Мъка, не за живот

Раждаме се за Мъка,
не за живот…
тук мястото е за възпоменание,
към гроба си влечеме крак

и всяко вдишване е наказание.

А цветните лехи отгоре ни
ще са утеха и компания…

А в Онзи свят?!

С. П.

Чаках те цял живот

Чаках те цял живот, та дори и отгоре…
илюзия някаква, ефимерна и зла,
подигра се със моите житейски неволи,
а сетне захвърли ме – непотребна Жена.

Чаках те цял живот, та дори и отгоре,
от наивност сама си сплетох въже,
от наивност отказах се от други Любови,
а тази преглъщам горчиво с кафе.

С. Пехльова
24 май 2016 г.

Пред Небесните врата

Да си призная със годините
и аз почувствах немощ, суета,
и завидях на младите за младостта,
която ще отлитне похабена
в разкрача си между живота и смъртта,

в разкрача между първата любов,
и онова, което следва неотменно…

Редуват се и болка, и тъга,
а всичко ми е някак непотребно

и твърде Земно,
пред Небесните врата.

С. Пехльова
24 май 2016 г.

ЕДЕМ

Попадаш в плен на всякакви любови.
Урока не научи си, уви!
През плодната ти нива не един преминал е
със рало и следи

до разораване.

Да пищна си, и сластна,
но Света не се нуждае вече от любови,
не такива в които – един ще жъне,
а пък друг оре

в Райската градина.

С. Пехльова
23 май 2016 г.

Изпиваше я с поглед,
а жарещото Слънце не подмина
извивките й меки, и бедрата,
напъпилите като грозд зърна,
и шията й издължена…

Косите й, обагрени в златисто
се спускаха досам гърдите
и галеха не само раменете,

и бих я любил начаса,
ако не беше толкоз сластно-недостъпна
в това прозирно жълто –
лъщяща, запотена
и лъстива.

С. Пехльова
20 май 2016 г.