Остров Андрос е най северният от Цикладските острови и се намира в Егейско море. Разстоянието от пристанището Пирея в Атина до остров Андрос се равнява на 89 морски мили, а от Рафина на 36. Площта на острова е 373 кв. км., дължината на бреговата линия е 177 км, а населението наброява 9000 души.
Характерни за острова са терасите, изграждани с цел защита на почвата от разрушаващата ерозия на водата и вятъра. Терасите са отчасти запазени и представляват своеобразна картина съхранена от миналото. Днес те са изоставени поради механизацията на селското стопанство. Гръцкото Министерство на селското развитие и храните въведе мярка за „Поддържане и реконструкция на терасите в наклонените терени с цел защитата на почвата от ерозия“.
Изграждането на терасите е с цел облагородяване на неплодордните земи в планинските райони и включва островите Наксос, Андрос, Тира (Санторини), Лесбос и Самос. Имах щастието да наблюдавам терасите съвсем отблизо и дори да се разходя по тях. Днес те са обрасли в пущинак, а растителността им се състои от изоставени маслинови дръвчета, лозя и кипариси.
Селището понастоящем столица на острова носи името Хора – Χώρα. На главния площад са разположени Археологическия музей построен през 1981 г., Морския музей и Музеят на модерното изкуство, където са излагани творби на художници като Пабло Пикасо, Матис, Кандински, Марк Шагал, Хенри Мур, Тулуз – Лотрек, Хуан Миро и други.
Централната търговска улица по която са разположени заведения и магазини е превърната в пешеходна зона и е затворена за автомобили. Великолепните сгради са построени в стил неокласицизъм. Слънцето е тъй силно, че те заслепява и на пръв поглед боядисаните в бяло къщички, тесните тротоарчета и улички очертани с хоросан блестят от чистота. Именно светлината е, която заблуждава. Ако имаш късмета да попаднеш в дъждовно време, целият блясък се губи, а сивотата нахлува и обрамчва всичко. Някъде по-обед живецът замира, за да оживее надвечер и се превърне в лъскав панаир. Магазинчета, дюкянчета, кафетерии, сладкарници и таверни са изнесени буквално на улицата. Вечер напудрени и пременени в най-новите си и скъпи дрехи, накичени с всевъзможни дрънкулки дебелани с огромната си челяд посядат да хапнат тлъсти мезета, различни рибни деликатеси и да пийнат по-питие. Изнесено на показ това буди недоумение у туристите.
Вятърът почти никога не стихва напълно. Дните в които утихва са като празник за местните. Това се дължи на сухия средиземноморски климат със средногодишна температура 18-19°С, прохладните сезонни ветрове и пасати през лятото.
Зад централната търговска улица се простират тъмни и тесни коридори със стръмни стъпала отвеждащи към входните антрета на накацали едни върху други къщички. Навлезеш ли навътре цялата шумотевица изведнъж замира. Изотзад тази обвивка губи лъскавината си. Нагорещените камъни през деня надвечер излъчват топлината си и все едно се намираш в някаква пещ. Из тесните коридори като из лабиринт вятърът се губи, а температурата е по-висока с няколко градуса. Душно е. Можеш да се щураш с часове преди да намериш излаз към главната улицата. Сградите са построени върху скална маса характерна за острова. Те нямат канализация, а само отходни тръби отвеждащи цялата клоака в морето. Къщите са накацали по скалите и отдалеч градчето изглежда като незавършено платно, чийто маслени тонове все още незасъхнали се подават на промяна. Плажната ивица е накъсана и застъпена от скалната маса на острова.
История
Според Древногръцката митология, Андрос води името си от Андра, който бил внук на Аполон. В миналото на острова са пребивавали финикийци, критяни и йонийци. Острова е известен със живописните си ландшафти, великолепните си плажове и чисто море.
ФРАГМЕНТИ 
Продължавай по-нататък, Сонче. Тия текстове за островите на Гърция, надявам се, много читатели ще имат.