А там, където свършват ще се срещнем

Ще съхраня последната целувка върху устните,
ще съхраня и думите погалили слуха ми,
а помежду ни ще отекват мигове,
а помежду ни ще отеква минало.
Ще съхраня и погледа случаен,
за да го имам върху себе си,
а любовта ти ще наметна, като дреха,
ръцете ти бих взела, а с нозете ти –
с нозете ти бих стигнала далече.
Ще съхраня милувките за да ги имам,
но не на този лист, а във сърцето,
с перото ще изпиша редовете,
а там, където свършват ще се срещнем.

Соня Пехльова
неделя, 07 Януари 2007 г.

Advertisements

Непростимо е

Непростимо е, че ме оставихте без ласки
без любов, прегръдки и стрели.

Как жестоко самотата ме полази
И у мен гнездо си сви.

Непростимо е, че сви зад ъгъла –
Без да прочетеш гърдите, раменете ми.
Без въздишка по парфюма и косите ми.
Без целувка по бедрата и по устните.

Тръгвам си!

Ще се загърна с болка,
А навън валят

Съдби!

Соня
вторник, 09 Април 2013 г.

DSC09852

Не ми остави сили

Не ми остави сили да живея,
а мисълта за теб превърна се в отрова,
а мисълта за теб отне ми толкоз срещи
със други, хиляди любови.

Не ми остави нищичко, което
във утрото с целувка да докосна,
да поговоря с някого за кратко
не ми остави време да го сторя.

И знаеш ли, ужасно е жестоко,
жестоко е да гледам през прозореца
живота, как протича празнично
във нечии нозе не в моите,
във нечии очи не в моите.

Не ми остави сили да живея,
а само слабост да поглеждам през прозореца,
как другите живеят вместо мене
и вместо мене ти говорят.

Соня
неделя, 29 Октомври 2006 г.
S4021697

И НИКЪДЕ БЕЗ НЕЯ НЕ ОТИВАМ…

 

За таз любов аз вечно ще жадувам
и ще я търся в нощите и в дните,
когато си отива зимата…
И ще я чакам между гарите,
когато слизат пътници и качват се…
Ще тръгна пеш по тротоарите,
по улиците, по алеите…
Ще стъпвам тихо покрай къщите,
а в мене ще звънят трамваите.
Ще тръгна пеш с нозе изранени
и с много болка във гърдите,
и пак ще ме изпращат същите,
все същите повтарящи се мигове…
За таз любов аз вечно ще жадувам –
с ресниците изписани и с устните,
с косите й на кок, с токовете –
как стъпва леко върху плочника.
А утрото жасминово и вятъра
прокрадват се във нечия квартира
и нещо пепели душата ми…
За таз любов аз вечно ще жадувам –
и със зениците й багрени във синьо,
със страстните целувки, ласките
и онзи тъмен дъх на карамфили.

Соня Пехльова
сряда, 28 Март 2007 г.

Състояния

Първи юни отмина,
но аз да си кажа –
не всички деца имат играчки,
не всички деца имат обувки,
нито дори хлебни корички.

И докато показваме от албума
нашето детство в черно и бяло,
детството у нас напира с ръчички
да докопа оставащото непожелано.

И докато показваме нашето детство,
за което все още имаме спомен,
някъде детството е просто излишно –
демографски проблем е
и остава без помен.

И превъзбудени сричаме миналото,
докато настоящето ни отнемат
бавно и тихо, изпод нозете ни,

докато сричаме

Детството

/и учим се да говорим/.

С. Пехльова

***

От толкова прочетени книги
чувствам умора до лека досада,
какво се опитват да ми кажат всички?!,
че тук е Девети кръг на Ада,
а оттатък Рай и тревички.

С. П.

За да избегна това състояние
на отвращение и явна погнуса
отворих Погнусата на Сартр
и ме обзе истинска покруса –
за екзистенциализма на сегашното ни битие,
който е като бурно море,
в което се давим –

сами.

С. П.

***

Какво да кажа?
Тихият ми глас и днес нашепва
– Съучаствай!
– Защо?! – го питам аз,
и иде ми да се застрелям –
от невъзможност да окажа
действие насочено към противодействие
от цялата тази отрова и смрад,
която до гроб ни държи в делир,
в апатия, аменция, деменция,
и други психични разстройства и състояния…
– Противодействай! – ми нашепва Волята…

С. П.

  

Заченат той бе в грях от шведска тройка,
затуй за поведението му пишем двойка,
а Черноморието ни е като кръг от Ада,
във който давят своите пороци –
демократично, толерантно, европейски
не само шведи, а и немци, англичани
и всякоя паплач от о(не)правдани
от Еврогейските закони…

С. П.

***

Често ненамесата и въздържането от извършване на дадени действия се тълкува като безучастие. Нашето „безучастие“ е следствие от добре премерени и узаконени правни норми, политико-правни фактори, глобализъм, неолиберализъм и прочее. Когато бъдеш поставен в условия на оцеляване, под линията на бедност, при умишлено влошена икономическа, социална, здравеопазна, образователна и др. системи, да противодействаш е състояние прекрачващо отвъд възможностите, ресурсите, подходите, механизмите. Състояние непознато на мнозина.

Тихият глас на съгласието не винаги означава безучастие, защото може да бъде продиктуван от състояние на изчакване, анализиране, планиране и подготовка за действия.

С. П.

***

Преваля и глътка свежест нахлу през отворения прозорец извисил се в небесата над урбанизираното столично пространство. Птичките чуруликат, цвърчат… истински природен оркестър.

А вчера небето бе надвиснало над Слънцето като над огромен и нажежен до червено огнен диск. Жегата се разстилаше по-асфалтовите артерии и обхващаше в прахоляк сърцето на града… а наоколо истински муравейник, урбанизиран муравейник на съвременното консуматорско общество потънало в мисли за материалното… изоставило своята ИЗНАЧАЛНА връзка със Законите на Природата и тези на Бога.

Капан от бездушие, бездуховност, аморалност и всички отрицателни човешки характеристики.

….

С. Пехльова
Из Цикъла „Състояния“

***

ДА РАЗРЕЖЕШ НЕБОСКЛОНА С НОЖ

Смрачи се, небето притъмня…
Няколко светкавици пронизаха буреносните облаци, заваля.
Малки парчета лед затрополиха по-прозореца, а гръмотевиците като тътен раздраха следобедната дрямка на мнозина.

Охлади се и птиците навън отново започнаха да чуруликат в клоните… Природен оркестър.

Преди това градът бе заклещен като в менгеме, жега, та се не трае… но вместо вулканична пепел върху ти връхлита тежкият и замърсен с олово въздух на урбанизираната градска среда… Задух, усещаш недостига на живец, а маранята прави далечината да изглежда като в мираж…, но илюзията не е само оптична.

Илюзорното възприемане на Света около нас, би следвало да се разбира не само и единствено като заблуждение, а и като фалшива реалност, която другите чертаят вместо вас.

Сетивните ни, зрителни, слухови и тактилни възприятия често си правят лоша шега…

Как и по-какъв начин Съзнанието изменя своя ход към илюзорно възприемане на Част от Себе Си?

И какво е да станеш наблюдател на Онази част, която е несъзнавана?

Съзнанието Осъзнава и Несъзнаваното като част от Него.

***

Порочността у всеки от нас може да бъде преодолявана чрез осъзнаване и анализиране на погрешките и действия насочени към положителните морални характеристики, така наречените добродетели.

Добродетелтта изисква първо да бъде желана, и второ да бъде насочена към елиминиране на пороците, така наречените бесове на тялото и душата, и това е превъзмогване и себеопознаване, път на-вътре, към Себе Си.

За Волята

Волята е глас на Разума и положителна характеристика. Тя не е само морална величина, а съвкупност от физически, психически и духовни качества, и Закони.

Волеизявлението е не само субективен акт /присъщ на субекта/, тъй като във волеобразуването участват и несубективни фактори отъждествявани със обективната реалност. Така или иначе волеизявлението със своя субективен характер е насочено от субекта към неговото обективиране – Обективирана Воля.

С. Пехльова
Из Цикъла „Състояния“

Нови Фрагменти

Променяме Света само чрез себеопознаване и самоусъвършенстване като Пътуване към Себе Си.

§§§

Завишената оценка към себе си, поражда и завишени изисквания спрямо околните, които заемат различна скала в йерархията на /не/осъзнатост.
А осъзнатостта се намира в зависимост от количеството Информация с което разполагаме като Знание и нещо повече от дадено ни Свише.

§§§

Изисквайте не от другите, а от себе си.
Пътят на себеопознаване води до опознаване и на Света около вас.

§§§

Колко гръмко от устата на мнозина звучи: „Аз съм европеец“.
Не разбирам как и кога някои станаха европейци, преди да успеят да СТАНАТ Българи…

§§§

Завишената личностна оценка винаги е била подклаждана от голямо „его“ в превод от гр. εγώ – „аз.“
Само, че между „аз“, „аз“, „аз“ като непремерено себелюбие стои и ониществяването на личността, за чийто архетип ние имаме Христа.

§§§

Превъзмогването е осъзнаване на собствените страсти, пороци и бесове.
Как ще превъзмогнете чуждите, когато не познавате своите собствени?!

§§§

Не е нужно да давате съвети.
Опитността е породена от собствена карма и прераждане.
Тя е изстрадан лек не само за тялото, но и за Душата.

§§§

Колко е „удобно“ в неудобството на другите?
И как би могъл да напъхаш крак в чужда обувка?

§§§

По делата им…
Но преди делата стои тяхното материализиране като „мисъл“ в Материята.

С. Пехльова
04 май, 2017 г.

БЛАГОДАТ

Казват, че Раят е невъзможен,
и как би бил, ако живееш в грях,
от Адът ни приветстват безбожници –
Ах, колко скучно е да си различен
във тази необятна БЛАГОДАТ.

С. П.

***
Мнозина от вас изискват да се здрависваме чрез зависимостите на материалното ни битие,
оказва се, че се гневят на другите за своите си страхове,
които често са неизбежни, не поради тяхната неизбежност,
а поради липсата им/на превъзмогване.

Защото всяко превъзмогване става възможно и почива на осъзнатост,
а осъзнатостта на анализ следствие на Информация и нещо повече от Знание дадено Ви Свише.

***

Комуникацията е невъзможна без вибрация… и диалогът би бил безкрайно кратък помежду две въздишки, изтръгнати случайно…
и (НЕ)разбиране от неразбрал, че във подножието си срастваш със Земята…

***
Прочетох, че материалното правело хората зли, всъщност онова, което прави хората зли, не е материалното, а отсъствието на Духовното… в материята.
Презадоволеността не е лукс, а каприз на незадоволените човешки същества…

С. П.

***

Мнозина роптаят срещу консумеризма, но факт е, че тяхното роптаене не е срещу консуматорският модел, а срещу финансовата им невъзможност да консумират повече от предлаганите стоки и услуги в глобален мащаб.
Превъзмогването е осъзнаване.

С. П.

Ангели

Не искам рокля на Диор,
нито пък чанта на Версаче,
щом Господ сътворил е: гол от кал човека
и от реброто на Адам – жената Ева,
която непрестанно изкусява
със своя змийски чар
в Градината на удоволствията плътски
сякаш е Ангел със божествени крила.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

tumblr_ompjrsNAE11rio5q0o1_1280

***

Градът ни опустя следпразнично,
и в цъфналите клони – самота,
дъждовно ни докосва утрото,
с тъга, печал и буреносна синева.

С. Пехльова
19 април, 2017 г.

***

Добро е утрото, деня ни –
а всъщност крият своя ад,
непознаваем е, когато
ни лъжат с чужда благодат.

С. Пехльова
19 април, 2017 г.

Някъде прочетох думата „епично“,
колко непозната ни е тя.
Героите ни символично
берат сред „своите“ ДУША.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

***

Като пътуване във времето е нашето,
и все пътуваме назад,
назад поне сме 100 години,
а около нас се носи смрад.

***

Моление

Няма нужда от диета,
постите – целогодишни,
и разпъват в нам – Човека,
с гвоздеи или с въздишки.
В Ада слизаме отново –
туй е нашто изкупление,
и изкупваме греха
с нова вяра и Моление.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

***

И Господ се гневи от Небесата,
безбожниците не изпитват страх,
осъзнаването на греха е „разкаяние“,
а разкаяните не изпадат в грях.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***
Били сме ударили дъното,
но дъното се оказа бездънно.
Да летиш без крила
е избор наложен ти,
мудно се осъзнава това,
и малцина се предразположени
да излетят от своята собствена клетка…

Да си Свободен им изглежда безУМно.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***

Някъде прочетох думата „овчедушие“,
но нима някой е наясно с душата на овцата,
нашето се нарича БЕЗДУШИЕ,
затуй и Господ се гневи от Небесата.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***

Човек от кал ли си,
или си Звяр,
безбожник, анархист или мерзавец,
че в стъпките ти стъпва като Цар –
предателя, лукав и жаден.
Не жаден за Любов,
а за омраза, за мъст, за слава, почести злочести…

Какво остава ни освен билет за Ада,
или една Голгота неизвестна?

С. Пехльова
20 април, 2017 г.

***

Надежда няма –
само доза неизвестност
от наближаващия гъст и лепкав мрак,
и малка доза „суета“ плюс още нещо –
непромълвимо за човешките уста.

С. Пехльова
20 април, 2017 г.

***

Лесно се управлява прост електорат,
още по-лесно е да се ограбва,
на чужд гръб и с доза инат
банковата сметка в чужбина набъбва.

С. Пехльова

***

Те са първи в своите предизборни обещания,
не разбирам как и кога, вярваме им като слепци –
и след тихи страдания животът ни си отива, уви!

С. П.

***

За бедния – болести и глад.
Колко наивност има в живота ни,
сляпа надежда и сякаш на инат
опипом се движим в тунел под земята,
който копаем – сами.

С. П.

***

Ако е останало отчаяние,
надежда последна – дори,
сред тези тежки страдания
оголени до кърви мечти,
и обещания, обещания –
за бъдеще неизвестно…

Ако е останала капка живец,
и мокра сълза в окото,
кръв по-оголения венец,
и трънче в петата,
слух във ухото…
То се опитай да се изправиш,
и да възстанеш, но не като Юда,
а носейки Кръста да се възправиш
срещу неправдата от нечовеците,
преди да те БИЧУВАТ до смърт.

Изправи сe с Любов.

С. Пехльова

***

Какво значение има нечие Извинение,
не извинявам никого, най-вече себе си,
та то е оправдание излишно, задето сбъркал си, сгрешил.

А ако си сгрешил нарочно спрямо брата си,
това е мерзост, малодушие.
Да търсиш Извинение от глупост –
човешко е… но не поправя действието,
причините…

С. П.

Размисли

Няма правилен или неправилен избор, защото изборът е колебание на ума водещо до действие съобразно т. нар. алтернативи на заобикалящата ни среда, не без участието на външни и вътрешни фактори.

С. П.

Нежните души трудно, дори никак не оцеляват в този свят, но то също е „нарочно“, като умишленото поставяне в бедност, държането с години в материално неблагополучие без право на противодействие с плануваните безразличие, апатия и мнимо съучастие…

Но на каква цена?!

3 февруари, 2017 г. 

Когато си над нещата,
те сами ти се стоварват
върху главата.

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Почуква тихо под прозореца
съдбата ми…
– Излез – ми казва тя.
– Защо? – й отговарям с въпросителна,
– навън е студ и още мраз.
– Излез – повтаря заплашително.
– Защо? – я питам аз,
– Какво предлагаш утешително,
че в мен възкръсва всеки час.
– Излез – потретва възмутително.
– Защо? – потретвам аз,
най писна ми от удивителни,
от неизвестност и от Вас.

А тя ме гледа заплашително,
и подчинена съм й АЗ.

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Светата Инквизиция е в отпуск,
реших и аз да си почина,
тъй страшна е съдбата на самотника,
когато заобича Я,
и никоя не ще да има…

С. Пехльова
24 януари, 2017 г.

Остава ви една седмица.

А седмицата мина.
И много други месеци, години.
Десетилетия – ужасно дълги преходи,
към бъдеще неясно и свенливо,
разкрачено между живота и смъртта.

С. П.

Дотегна ми и сивото безвремие,
часовника се мръщи у дома,
той в отпуск е от три десетилетия,
и някак неолиберално спря стрелките си,
а тялото му – сви снага
от политически пристрастия и грешки.

С. П.

И така – дами и господа,
бивши другарки и другари,
всеки се бие в гърдите,
а честта кърви обезкръвена
и забравена.

С. П.