Очакване
Неизживените мигове
помежду ни.

С. П.

Ако не бяха очите ти
в кого щях да се оглеждам…

С. П.

Обичам и за двама ни – Любов
и не желая повече да сричам
на тънката ти нишка във Безкрая.

С. П.

Така ме топли мисълта
за влажните целувки,
че на Раздяла –
бих пила пак от тях.

С. П.

Възел

Нещо, което не можеш да развържеш сам.

С. П.

Загадка
Този, който няма тайни.

С. П.

Не искам и да чувам за Краят,
който предстои
като Дамоклев меч от висините …

С. П.

Помежду ни е онова,
което разгадавам с теб.

С. П.

Ти бе и тук, и там,
и болката в Душата,
и копнежа,
и онзи пръв любовен плам,
екстаза на телата ни,
играта по-манежа,
и тихите проблясъци на Слънцето,
когато се поддава през прозореца
за да събуди безсънната ми,
уморена от очаквания струна –
да зазвъни като въздишка…

С. П.

Като стрела от висините е
да любиш само с мисъл,
като светкавица във бурна нощ,
„безумно“ е това високо напрежение
и носи се във въздуха

над Нас.

С. П.

Освобождавам те от Обич
вече мога от Себе Си
във Тебе да прелея,
без да лелея обичта ти,
защото имам и за двама ни от Нея.

С. П.

От глъбините на сърцето си – Дете,
оставаш в мен до края,
като сълза отронена в Утрото,
затваряш и клепачите,
но Рая очаква ни,
и ни Зове.

С. П.

Когато падаш – сам се изправи,
на гордостта смъкни ти дрехата,
не знаеш, как ужасно тя тежи,
и как горчи обидата й…

С. П.

Признание

Думите ми са неизречени целувки по кожата ти.

С. П.

Заспивам в теб,
там някъде незнайно
и звездно покривало
ни разделя,
като постеля дръпната накриво,
и свещ догаряща с въздишка тежка…

С. П.

Ухае пак следобеда без теб,
и питам се какво да го направя…,
ще го изпуша вместо фас,
а той фалшиво ще догаря.


И ще догаря вечерта
с която пак ще се наметна като дреха…
Не, не ме боли от самота,
не се нуждая вече от утеха,
защото съм отронена сълза.

С. П.

Advertisements