Непростимо е, че ме оставихте без ласки
без любов, прегръдки и стрели.

Как жестоко самотата ме полази
И у мен гнездо си сви.

Непростимо е, че сви зад ъгъла –
Без да прочетеш гърдите, раменете ми.
Без въздишка по парфюма и косите ми.
Без целувка по бедрата и по устните.

Тръгвам си!

Ще се загърна с болка,
А навън валят

Съдби!

Соня
вторник, 09 Април 2013 г.

DSC09852

Advertisements