Прости ми Боже, в часовете тукашни,
че те не спомних и потъна във забрава,
сърцето ми брои минутите
и всеки негов удар е камбана.

Не спомних те в омразата на дните си,
а слънцето се беше изкривило,
душата ми – криле прекършени…
Та как да литне с теб към висините?

Соня Пехльова
понеделник, 26 Септември 2005 г.

Advertisements