За таз любов аз вечно ще жадувам
и ще я търся в нощите и в дните,
когато си отива зимата…
И ще я чакам между гарите,
когато слизат пътници и качват се…
Ще тръгна пеш по тротоарите,
по улиците, по алеите…
Ще стъпвам тихо покрай къщите,
а в мене ще звънят трамваите.
Ще тръгна пеш с нозе изранени
и с много болка във гърдите,
и пак ще ме изпращат същите,
все същите повтарящи се мигове…
За таз любов аз вечно ще жадувам –
с ресниците изписани и с устните,
с косите й на кок, с токовете –
как стъпва леко върху плочника.
А утрото жасминово и вятъра
прокрадват се във нечия квартира
и нещо пепели душата ми…
За таз любов аз вечно ще жадувам –
и със зениците й багрени във синьо,
със страстните целувки, ласките
и онзи тъмен дъх на карамфили.

Соня Пехльова
сряда, 28 Март 2007 г.

Advertisements