Първи юни отмина,
но аз да си кажа –
не всички деца имат играчки,
не всички деца имат обувки,
нито дори хлебни корички.

И докато показваме от албума
нашето детство в черно и бяло,
детството у нас напира с ръчички
да докопа оставащото непожелано.

И докато показваме нашето детство,
за което все още имаме спомен,
някъде детството е просто излишно –
демографски проблем е
и остава без помен.

И превъзбудени сричаме миналото,
докато настоящето ни отнемат
бавно и тихо, изпод нозете ни,

докато сричаме

Детството

/и учим се да говорим/.

С. Пехльова

***

От толкова прочетени книги
чувствам умора до лека досада,
какво се опитват да ми кажат всички?!,
че тук е Девети кръг на Ада,
а оттатък Рай и тревички.

С. П.

За да избегна това състояние
на отвращение и явна погнуса
отворих Погнусата на Сартр
и ме обзе истинска покруса –
за екзистенциализма на сегашното ни битие,
който е като бурно море,
в което се давим –

сами.

С. П.

***

Какво да кажа?
Тихият ми глас и днес нашепва
– Съучаствай!
– Защо?! – го питам аз,
и иде ми да се застрелям –
от невъзможност да окажа
действие насочено към противодействие
от цялата тази отрова и смрад,
която до гроб ни държи в делир,
в апатия, аменция, деменция,
и други психични разстройства и състояния…
– Противодействай! – ми нашепва Волята…

С. П.

  

Заченат той бе в грях от шведска тройка,
затуй за поведението му пишем двойка,
а Черноморието ни е като кръг от Ада,
във който давят своите пороци –
демократично, толерантно, европейски
не само шведи, а и немци, англичани
и всякоя паплач от о(не)правдани
от Еврогейските закони…

С. П.

***

Често ненамесата и въздържането от извършване на дадени действия се тълкува като безучастие. Нашето „безучастие“ е следствие от добре премерени и узаконени правни норми, политико-правни фактори, глобализъм, неолиберализъм и прочее. Когато бъдеш поставен в условия на оцеляване, под линията на бедност, при умишлено влошена икономическа, социална, здравеопазна, образователна и др. системи, да противодействаш е състояние прекрачващо отвъд възможностите, ресурсите, подходите, механизмите. Състояние непознато на мнозина.

Тихият глас на съгласието не винаги означава безучастие, защото може да бъде продиктуван от състояние на изчакване, анализиране, планиране и подготовка за действия.

С. П.

***

Преваля и глътка свежест нахлу през отворения прозорец извисил се в небесата над урбанизираното столично пространство. Птичките чуруликат, цвърчат… истински природен оркестър.

А вчера небето бе надвиснало над Слънцето като над огромен и нажежен до червено огнен диск. Жегата се разстилаше по-асфалтовите артерии и обхващаше в прахоляк сърцето на града… а наоколо истински муравейник, урбанизиран муравейник на съвременното консуматорско общество потънало в мисли за материалното… изоставило своята ИЗНАЧАЛНА връзка със Законите на Природата и тези на Бога.

Капан от бездушие, бездуховност, аморалност и всички отрицателни човешки характеристики.

….

С. Пехльова
Из Цикъла „Състояния“

***

ДА РАЗРЕЖЕШ НЕБОСКЛОНА С НОЖ

Смрачи се, небето притъмня…
Няколко светкавици пронизаха буреносните облаци, заваля.
Малки парчета лед затрополиха по-прозореца, а гръмотевиците като тътен раздраха следобедната дрямка на мнозина.

Охлади се и птиците навън отново започнаха да чуруликат в клоните… Природен оркестър.

Преди това градът бе заклещен като в менгеме, жега, та се не трае… но вместо вулканична пепел върху ти връхлита тежкият и замърсен с олово въздух на урбанизираната градска среда… Задух, усещаш недостига на живец, а маранята прави далечината да изглежда като в мираж…, но илюзията не е само оптична.

Илюзорното възприемане на Света около нас, би следвало да се разбира не само и единствено като заблуждение, а и като фалшива реалност, която другите чертаят вместо вас.

Сетивните ни, зрителни, слухови и тактилни възприятия често си правят лоша шега…

Как и по-какъв начин Съзнанието изменя своя ход към илюзорно възприемане на Част от Себе Си?

И какво е да станеш наблюдател на Онази част, която е несъзнавана?

Съзнанието Осъзнава и Несъзнаваното като част от Него.

***

Порочността у всеки от нас може да бъде преодолявана чрез осъзнаване и анализиране на погрешките и действия насочени към положителните морални характеристики, така наречените добродетели.

Добродетелтта изисква първо да бъде желана, и второ да бъде насочена към елиминиране на пороците, така наречените бесове на тялото и душата, и това е превъзмогване и себеопознаване, път на-вътре, към Себе Си.

За Волята

Волята е глас на Разума и положителна характеристика. Тя не е само морална величина, а съвкупност от физически, психически и духовни качества, и Закони.

Волеизявлението е не само субективен акт /присъщ на субекта/, тъй като във волеобразуването участват и несубективни фактори отъждествявани със обективната реалност. Така или иначе волеизявлението със своя субективен характер е насочено от субекта към неговото обективиране – Обективирана Воля.

С. Пехльова
Из Цикъла „Състояния“

Advertisements