Не искам рокля на Диор,
нито пък чанта на Версаче,
щом Господ сътворил е: гол от кал човека
и от реброто на Адам – жената Ева,
която непрестанно изкусява
със своя змийски чар
в Градината на удоволствията плътски
сякаш е Ангел със божествени крила.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

tumblr_ompjrsNAE11rio5q0o1_1280

***

Градът ни опустя следпразнично,
и в цъфналите клони – самота,
дъждовно ни докосва утрото,
с тъга, печал и буреносна синева.

С. Пехльова
19 април, 2017 г.

***

Добро е утрото, деня ни –
а всъщност крият своя ад,
непознаваем е, когато
ни лъжат с чужда благодат.

С. Пехльова
19 април, 2017 г.

Някъде прочетох думата „епично“,
колко непозната ни е тя.
Героите ни символично
берат сред „своите“ ДУША.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

***

Като пътуване във времето е нашето,
и все пътуваме назад,
назад поне сме 100 години,
а около нас се носи смрад.

***

Моление

Няма нужда от диета,
постите – целогодишни,
и разпъват в нам – Човека,
с гвоздеи или с въздишки.
В Ада слизаме отново –
туй е нашто изкупление,
и изкупваме греха
с нова вяра и Моление.

С. Пехльова
19 април, 2017 г. 

***

И Господ се гневи от Небесата,
безбожниците не изпитват страх,
осъзнаването на греха е „разкаяние“,
а разкаяните не изпадат в грях.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***
Били сме ударили дъното,
но дъното се оказа бездънно.
Да летиш без крила
е избор наложен ти,
мудно се осъзнава това,
и малцина се предразположени
да излетят от своята собствена клетка…

Да си Свободен им изглежда безУМно.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***

Някъде прочетох думата „овчедушие“,
но нима някой е наясно с душата на овцата,
нашето се нарича БЕЗДУШИЕ,
затуй и Господ се гневи от Небесата.

С. Пехльова
20 април, 2017 г. 

***

Човек от кал ли си,
или си Звяр,
безбожник, анархист или мерзавец,
че в стъпките ти стъпва като Цар –
предателя, лукав и жаден.
Не жаден за Любов,
а за омраза, за мъст, за слава, почести злочести…

Какво остава ни освен билет за Ада,
или една Голгота неизвестна?

С. Пехльова
20 април, 2017 г.

***

Надежда няма –
само доза неизвестност
от наближаващия гъст и лепкав мрак,
и малка доза „суета“ плюс още нещо –
непромълвимо за човешките уста.

С. Пехльова
20 април, 2017 г.

***

Лесно се управлява прост електорат,
още по-лесно е да се ограбва,
на чужд гръб и с доза инат
банковата сметка в чужбина набъбва.

С. Пехльова

***

Те са първи в своите предизборни обещания,
не разбирам как и кога, вярваме им като слепци –
и след тихи страдания животът ни си отива, уви!

С. П.

***

За бедния – болести и глад.
Колко наивност има в живота ни,
сляпа надежда и сякаш на инат
опипом се движим в тунел под земята,
който копаем – сами.

С. П.

***

Ако е останало отчаяние,
надежда последна – дори,
сред тези тежки страдания
оголени до кърви мечти,
и обещания, обещания –
за бъдеще неизвестно…

Ако е останала капка живец,
и мокра сълза в окото,
кръв по-оголения венец,
и трънче в петата,
слух във ухото…
То се опитай да се изправиш,
и да възстанеш, но не като Юда,
а носейки Кръста да се възправиш
срещу неправдата от нечовеците,
преди да те БИЧУВАТ до смърт.

Изправи сe с Любов.

С. Пехльова

***

Какво значение има нечие Извинение,
не извинявам никого, най-вече себе си,
та то е оправдание излишно, задето сбъркал си, сгрешил.

А ако си сгрешил нарочно спрямо брата си,
това е мерзост, малодушие.
Да търсиш Извинение от глупост –
човешко е… но не поправя действието,
причините…

С. П.

Advertisements