Тя бе приседнала на бара,
а аз изпуших сто живота,
и пресуших на сушата – душата си
със няколко коняка.

Опитах се да бъда мил,
но в мен бушуваха любови,
и не защото съм Емил,
и бях препил със сто отрови.

Тя бе приседнала на бара,
ухаеше на див жасмин,
а аз си я представих гола
върху червения килим.

И потушавах таз съблазън
със нова доза ром, коняк…
как можех поглед да откъсна
от тази плътска благодат,
от тези форми, очертания
изваяни от Господ Бог…
като глупак на заколение
й се любувах чак до зра̀к.

С. Пехльова
14 февруари, 2017 г.

2335e06ad0a492b54c56a765f47c86c8

Advertisements