Да си призная със годините
и аз почувствах немощ, суета,
и завидях на младите за младостта,
която ще отлитне похабена
в разкрача си между живота и смъртта,

в разкрача между първата любов,
и онова, което следва неотменно…

Редуват се и болка, и тъга,
а всичко ми е някак непотребно

и твърде Земно,
пред Небесните врата.

С. Пехльова
24 май 2016 г.

Advertisements