Изпиваше я с поглед,
а жарещото Слънце не подмина
извивките й меки, и бедрата,
напъпилите като грозд зърна,
и шията й издължена…

Косите й, обагрени в златисто
се спускаха досам гърдите
и галеха не само раменете,

и бих я любил начаса,
ако не беше толкоз сластно-недостъпна
в това прозирно жълто –
лъщяща, запотена
и лъстива.

С. Пехльова
20 май 2016 г.

Advertisements