А колко чаках те…
остана недочакана,
при все това ме сграбчи в плен.
Годините тъй неочаквано
си взеха своето от мен.
И вземат всеки ден по-малко…
от младостта, от сприхавия нрав,
и от безумните минути на твоя звънък смях.

А колко чаках те…
и все пак – недостатъчно,
че в брачното си ложе ти зовеш
онези, всички неприятели
със много страст и луд копнеж.

….

С. Пехльова
19 май 2016 г.

Advertisements