Още нещо за „избирателната пропускливост“, СМРАД и милосърдието

Избирателно жалее европееца, с наложени двойни стандарти, лицемерно, фалшиво и дезинформирано… само толкова, колкото му е спуснато от СМИ, защото жалеенето, оплакването, не е разрешено като акт към простосмъртните африканци, азиатци и дори част от европейците, напр. украинци и др. Те са хора от по-долно ниво, не са като западноевропееца, за който като мантра ни се повтаря, че е божествен, че стои по-високо от останалите, а ние сме длъжни да му се кланяме, да му слугуваме, да бъдем черната работна ръка на Запада… дори се налага мнението, че източноевропееца стои по-ниско от западноевропееца, че е мързелив и прочее.

Като мантра ни се повтаря, че би следвало да жалеем за едни, но да не правим същото за други, а за трагедията и отнемането на човешки живот свързани с извършването на атентати СМРАД избирателно и пропускливо уведомяват световната общност и това не е от сега, така е било винаги, така и ще бъде.

Равнопоставеността, хуманизма, толерантността, човеконенавистта, ксенофобията са не просто думички в езика ни, които отдавна са загубили смисъла си, но и думички, които се използват с обратен знак и обратно значене.

„Избирателната пропускливост“ засяга не само жалеенето, а се простира много по-далеч, като умело чертае общественото видиотяване, частично информиране, прикриване на истината за събития, действия, ситуации, които се случват в глобален аспект.

И това не е случайно, всъщност никога не е било.

Видиотената тълпа няма принадлежност, тя няма принадлежност, защото умело бива приспивана и тласкана в желаните за целта коловози. Скръбта, жалеенето са индивидуален човешки акт, те са свързани не само с религията, културата, традициите и обичаите на отделния индивид, но се основават на заложените у човека добродетели. Да скърбиш за едни повече, а за други по-малко или никак, при отсъствие на информация за сходни терористични атентати с милиони жертви, но на друга континентално и географска обусловена област съобразно расата, стандарта и качеството на живот е равно на МИЗАНТРОПИЯ…

Защото „избирателната пропускливост“ дава на едни повече права за сметка на други, въпреки наложената в обществото „толерантност“.

Толерантност, която у европееца върви ръка за ръка с ксенофобията.
Защото същите онези, към които следва да бъдете толерантни ще ви бъдат сочени като гадни бежанци, уроди, терористи, ислямисти, джихадисти и прочее, и да целта е да ги мразите, да се насажда конфронтация и антагонизъм, но за изпълнение на поредния геополитически замисъл.

И това не е конспирация, а истина.

С. Пехльова
15 ноември, 2015 г.

12242361_10205322238080885_1675840327_n

Je ne suis pas Charlie!

ОЩЕ НЕЩО ЗА „СПЯЩАТА ТОЛЕРАНТНОСТ“ У БЪЛГАРИНА

Мнозина се чудят относно липсата на противодействие и защо се получава така, но спящата толерантност у българина трябва да бъде точно такава и за тази толерантност се работи повече от 26 години, защото тя е отговор на васалната политика към неолиберализъм и е следствие от нея. Системното видиотяване, опростачване чрез различни методи и средства става възможно, не само чрез т. нар. „медийна дезинформация“ бълвана ежедневно, ежечасно и ежеминутно от СМИ, а и чрез умишленото поставяне на населението в бедност, под прага на линията на бедност, което дори не е оцеляване, а поддържане в предсмъртна агония. За липсата на реално противодействие и противостоене стоят и НПО-та, фондации като „Америка за България“, института „Отворено общество“ на Джордж Сорос, които успешно промениха не само значението на думата общество, но и родиха поставеното от тях „гражданско общество“, което действа съобразно изискванията на властта, управлявана отвън, с цел утвърждаване на статуквото. Същото това „гражданско общество“ и неговите грантополучатели отвратиха до немай къде, онази част от осъзнатите българи, които са в състояние да противодействат. Капана на оранжевите, цветни и пембени революции бе успешно заложен и щракна не само у нас, но и в редица страни, като Украйна, където видиотената тълпа в столицата Киев, бе използвана за демонтиране на законно избраният президент Янукович, а оттам до държавен преврат и гражданска война. Не бива да забравяме и присъствието на сенатор Маккейн на това така грандиозно организирано множество, което само по-себе си затвърди, че играта се играе с помощ и финансиране отвън и по-конкретно от страна на САЩ.

Но да се върнем на спящата толерантност у българина…

Тази толерантност, това така наречено приспиване е СЛЕДСТВИЕ, резултат от всичко онова, което се случва на българина през последните 26 години.

То е своеобразен отпечатък от липсата на двигателен център и мотивация в условия на икономическа рецесия, беззаконие, бедност, корупция, хилава съдебна система, подкупен държавен апарат, раздържавяване и унищожаване на българската икономика, селско и горско стопанство, промишленост и машиностроене.

То е своеобразен отговор на това, че индивида е неспособен да противодейства, когато е поставен под прага на оцеляване, при чудовищен демографски спад, обезлюдяване, закриване на цели градове и села от демографската карта на България, при влошено или липса изобщо на Здравеопазване, при влошени условия на труд и ниско заплащане на труда, резултат от извършената приватизация и навлизането на чуждестранни инвеститори в отделните сектори и отрасли, увеличаваща се безработица, бедност и човешко страдание.

Индивида не противодейства, защото неговият имунитет е сведен до минимум(имунен дефицит), жизнените му сили са на привършване, енергията му е намалена, кръвта му е изцедена, кръвообращението му е нарушено, той е безпомощен, отчаян и апатичен, той е ОБЕЗОРЪЖЕН и обезкръвен. И всичко това е по-заповед на Вашингтон, а васалната политика на небългарското ни Правителство към неоколониализъм и неолиберализъм единствено способства да се случи всичко това, което аз наричам „спяща толерантност“, но може да се ползва и израза будна кома.

А и кой да противодейства, при застаряващо население и 2 млн. и 200 хиляди български пенсионери, при около 3 млн. български емигранти зад граница? Кой?

А ако не слушате и въпреки всичко се опитвате да противодействате ще бъдете наказани(може и от хилавата съдебна система, защото беззаконието се подхранва „чрез законни методи и средства“), а което е още по-лошо вкарани насила в капана на нов Майдан, понеже така следва да се разбира съвременната Революция.

И още нещо, видиотената тълпа няма принадлежност.

Следва

С. Пехльова
12 ноември, 2015 г.

Мислите ли, че отпусканите заеми от страна на МВФ имат възвращаемост?!

Ами нямат. Всъщност имат, но чрез поставянето ни на колене под прага на оцеляване, което не е оцеляване, а предсмъртна агония (изходът е летален, тоест равен на смърт) и при обезлюдяване на колонията България.

И така наречените „структурни реформи“ в отделните сектори са само за да се довърши тяхното започнато, но вече окончателно УНИЩОЖАВАНЕ, раздържавяване и пр. После е лесно, идва частния инвеститор и т. нар. чужди инвестиции в сектора.

А какви данъчни ставки, нови данъци и такси ще бъдат наложени върху българския данъкоплатец (данък „вредни храни“, „градина“, „цървули“ или „уикенд“) не решава дори небългарското ни правителство, защото то единствено изпълнява Заповеди на Вашингтон… те определят размера на отпусканите заеми, те колят и бесят. Те решават и определят срещу, какви условия за тяхна геополитическа сметка ще бъде отпуснат поредният траншов заем поставящ страната ни в дългова криза (един от невоенните методи на финансово и икономическо робство).

А тези условия са:

1. Структурна реформа в системата на МВР.

2. Здравни реформи в системата на Здравеопазването ни.

3. Цена на винетката – 150 лв., по препоръка на СБ, нали все пак заемите ни се отпускат от страна на МВФ.

4. Отдаване на въздушното ни пространство на НАТО(САЩ).

5. Изграждане на американски военни бази на наша територия – безвъзмездно и БЕЗПЛАТНО.

6. Фалиране на сектор Енергетика за периода 2015 – 2016 г.,

и т.н., и т.н. до безкрай.

И много други и каквито се сетите безобразия, които ви касаят лично… защото са удар срещу вашата платежоспобност, всъщност те ви поставят в умишлено предизвикана неплатежоспособност, а оттам и в готов за миграция към Западна Европа или Америка човешки ресурс.

Честито!
Май накрая наистина ще си останем по цървули.

С. П.
12 ноември, 2015 г.

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С БЕЗДЕЛНИЦИ

„Светът е пълен с безделници, които искат да имат пари без да работят и от глупаци, които са готови да работят без да забогатяват.“

Бърнард Шоу

Може и да вярно, но съотнесено към определена действителност и ситуация съобразно политическата и икономическа конюнктура. Безделието в съвременното общество е също умишлено създаден феномен, както и бедността в която бива поставено обществото, противно на Волята му в условия на демократична диктатура и васална политика към неолиберализъм. Поставянето на индивида под прага на оцеляване, не е оцеляване, а поддържане в будна кома, но то не прави човека глупак, а напротив. То е доказателство за отсъствие на отрицателни морални стойности на характера и белег на честност. Защото забогатяването днес е преимуществено за политическите елити, както и за онези, които са заели своето сенчесто място в прегръдката на властта. Опасно е да се приемат наготово подобен род сентенции, особено, когато човек се намира в смъртоносен капан заложен му от шайка разбеснели се и главозамаяли се тиквеници, мераклии за власт, жалки негодници, мекерета, явни престъпници, мутри и откровени идиоти.

Да, Шоу може и да е прав, но казаното трябва да бъде съотнесено към началото на миналия век. Сега нещата стоят по-съвсем различен начин, затова и е крайно опасно, когато човек борави с наготово взети сентенции, които биват криворазбрани в днешния свят на геополитическа експанзия.

А глупаците, които днес ни заобикалят са продукт на системата и следствие от един последователен процес на видиотяване с различни методи и средства.

За креативната мисъл

Креативната мисъл винаги се е раждала в неблагоприятни условия на средата, именно като вик, породен от човешката безнадежност и страдание, именно като доказателство, че човек е изпълнен с възможности, дарби и таланти, които следва да разкрие. Защото, онова, което е дадено Свише никой не е в състояние да отнеме. Най-силните личности винаги са се раждали във времена на душевен смут, гонения, неразбиране и омраза. Техните действия са доказателство, че човека не може да бъде сринат толкова лесно, и че разполага с невероятен арсенал. Този негов заряд е обусловен от необходимостта за съзидание и е заложен в неговия генезис за оцеляване въпреки всичко. Не творят ситите и задоволени от капризи човешки същества, творят онеправданите. Така е било, така и ще бъде. Мога да дам много примери, но предимно в областта на Изобразителното изкуство, но историята така или иначе е пълна с примери за силата на човешкия Дух.

„Мъката е по-добра от радостта. Мъката е очищение.“

Винсент ван Гог

Трябва да анализираме подобни мисли изказани от известни личности и да ги съотнесем или не към нашето съвремие… а базата на нашия анализ може да ни послужи не само за съпоставяне между различните епохи, но и съпоставяне на онова, което е вълнувало човека и е било предмет на неговата мисловна и аналитична мисъл.

Процесът на видиотяване се оказва частичен, непълен, а това го прави неефективен. Не може да се постига еволюция, когато се залага на деградация и регрес. Декаданса доказва, че не е в състояние да унищожи напълно духовността, културата, морално-етичните норми и принципи на поведение на индивида, защото именно поради съществуването му се налага осъзнаване и противодействие. Нещата са обусловени от дуализъм и винаги има противовес за да се осъществи движение на материята.

С. Пехльова
10 ноември, 2015 г.

Да, защото онези, които идват на континента Европа, в качеството си на „бежанци“ идват от ислямски републики, където Исляма е водещо вероизповедание. Тези хора са с напълно различен бит, образование, история, култура, традиции, обичаи. Идват от страни с различна климато-географска особеност, но и от различни континенти, Северна Африка, Арабския полуостров и Широкия Близък Изток, които заемат територии от Азия. Идват от страни в които донякъде успешно бе наложен чрез военни конфликти, гражданска война и религиозни сблъсъци модела на Западната Демокрация, който започва с море от кръв, геополитически битки и страдания. Да може в по-голямата си част да са обучени ислямски бойци, главорези и детеубийци, но сред тях има и икономически мигранти, които задължително лелеят за Западна Европа, сред като страните им бяха разрушени, а Сирия бе превърната в руини. И сблъсъка с тези пришълци ще бъде неизбежен, защото се срещат различни култури и различно вероизповедание, което само по-себе си ще способства за етно-религиозни конфликти и антагонизъм. Съпоставянето на качеството и на стандарта на живот на тези озверели, неуки и необразовани хора с тези на Западна Европа ще предизвика у самите тях омерзение и недоволство, а и няма да закъснеят опитите им за набези, убийства, изнасилвания, както и домогване до всички онези привилегии с които се ползват западноевропейците.

Без човек да има доводи и аргументи „за“ или „против“, „въздържам се“ и прочее, при подкрепа на някой или нещо, но без да бъде в състояние да изложи ни един мотив за това му действие, поначало е обречен на неуспех.

И понеже мнозина предпочитат да действат без умисъл, аз ги пращам на екскурзия в Канале Гранде.

А колкото до действието без умисъл, това също дава своеобразен отпечатък върху формирането нагласата на тълпата… Действа, ама не знае за какво действа и не отчита реалните резултати от своите действия, а те често са с отрицателен знак. Защото за да имат положителност дадени действия, те трябва да бъдат преценени съобразно ситуацията и средата при отчитане на възможностите за противодействие. Да, всеки от нас е попадал в ситуация благодарение на своите собствени погрешки, но системното им повтаряне при липса на анализ не води до тяхното превъзмогване на един по-късен етап.
А и малко са сложни нещата, когато става въпрос за интелектуален недоимък или умствени, паметови и анализаторски умения в повече, понеже тук е заложена и унаследеността на генетичните фактори, а не само факторите на заобикалящата ни среда – икономически, политико-социални, правни, климатични, географски.
Но Бог си знае работата и на всеки въздава според възможностите му. И това не е за утеха, а за назидание… да не се възгордява човек.

А за всяка една промяна у човека е нужна осъзнатост и градация, издигане в йерархията, чрез превъзмогване на отрицателните стойности на характера в качеството им на пороци, себеусъвършенстване, себеотрицание към постигането на целостността, за чийто архетип ние имаме Иисус.

С. П.

Масовката на тълпата винаги е била използвана с отрицателен знак на принадлежност към структури и институции, укрепващи статуквото на демократичната диктатура. Изкуствено наложеният модел на немислене, сбърканата представа за противодействие, предизвикват желани и режисирани отвън нелогични действия.

Всъщност масовката няма принадлежност, тя бива направлявана според нечии геополитически стремежи на васална политика към неолиберализъм. Няма принадлежност, защото самата принадлежност се формира не при отсъствието на фундамент, а при ясно изградени морално-етични норми, правила и принципи на поведение. Принадлежността към някого или към нещо не се диктува от нечии мераци за личностно облагодетелствуване и издигане в йерархията на материалното ни битие. Тя се формира последователно, съобразно положителните морални характеристики на индивида, последователност изразена в действия насочени към конкретен резултат и отчитащи риска от политическата, икономическа и друга конюнктура.

Но сбърканата представа за обществена принадлежност и недоволство на населението е умело използвана от политическите елити за смяната на една престъпна власт с друга, за демонтиране на неудобните от властта, както и за всякакви оранжеви, цветни и пембени революции.

С. Пехльова
9 октомври, 2015 г.

Принадлежността към някого или към нещо трябва да бъде мотивирана и да се осланя на приемственост при доводи и мотиви „ЗА“, и действия, които да водят до конкретен резултат. Отстояване правата на обществото, при липса на обществена нагласа към смяна на системата и протест за личностно облагодетелствуване, и при разпокъсаност съобразно политическата и друга конюнктура води до отрицателен резултат. Защото формата на противодействие се диктува главно от моралните, духовни и етични принципи и норми на личността, а когато нечии действия се намират в противовес на тези принципи, подкрепата е равна на съучастие. Обществото се изгражда от осъзнати индивиди, които разсъждават логично и разумно при анализ на съществуващата обстановка и ситуация, и то не бива да се бърка с видиотената тълпа и предизвиканата отвън масовка.

Относно „всички трябва да отстояваме правата си“, първо, не всички, защото голяма част от нар. общество е видиотено и съучаства ДОБРОВОЛНО и против Волята си, чрез апатия, безразличие и липса на информираност, при нелогични и прибързани действия, респ. бездействия. Второ, под всички, „всички“ между другото е много удобна думичка за ониществяване на личността и нейната индивидуалност, при налагане на такъв обществен модел, който е удобен на политическата клика и чиито действия се диктуват и са продукт на дезинформация, манипулативни практики и действия, поддържащи т. нар. „общество“ в недоимък – интелектуален, социален, нравствен, духовен. Недоимък, който парализира истинската необходимост към конкретно противодействие.

Но да се върнем на „правата“, защото правата са различни и пораждат различни по рода си задължения.

Правата са морални, индивидуални, духовни, законодателни, политически, обществени (социални и икономически), културни. Такива, които се дават от закона, но и такива, които се отнемат чрез Закона. Такива, които са дадени на човека още с раждането му, но и такива, които му принадлежат по право.

И когато говорим за права, трябва да сме много внимателни, точно за кои права говорим, и да сме наясно точно кои права сме готови да защитим и как.

Намисленето и то не се тества, затова и прилагането му на практика е обречено на неуспех. Но тук по-скоро става дума за изкуствено наложен модел на немислене и погрешна представа за противодействие чрез обединение в подкрепа на онези, които утвърждават статуквото на демократичната диктатура. Но политиката към неолиберализъм залага точно на този модел, чрез обществената нагласа при предизвикано недоволство и впримчване към действия режисирани отвън. Така стават успешни оранжевите, цветни и пембени революции, защото се основават на масовката на тълпата.

8 октомври, 2015 г.

Advertisements