Размисли и суета

Реалистите са тъжни хора.
Истината не ни носи щастие, а тъкмо напротив. А знанието е трупане на тъга.
Всички сме горди, но следва да се прави разлика между гордост и горделивост, самолюбие.
Достойнството и честта спадат към добродетелите, а гордостта като горделивост, себелюбие и суета е отрицателно морално качество. Но ние сме длъжни на всяка цена да запазим честта си. Противното е равно на раболепие и малодушие.

Знанието идва твърде късно като горчив опит и следствие от направените от нас грешки.
Знанието борави с духовни и често извисени категории на доброто, които не намират реално отражение в материалното битие, което по-скоро е неблагодатно небитие, понеже е лишено от добродеяние и от всички онези качества, които са светли прояви на нашата душа.

Ние се въртим в един омагьосан кръг породен от собственото ни неразбиране, а често и неприемане.

Съзнаването на Злото поправя и измива от човека всякоя недобродетел, разкаянието също.

Чувствата са индивидуалните страдания на нашата душа.

Семейните ценности не са за пренебрегване. Доброто възпитание е не само ключ към успеха,
а ключ към постигане на Истината.

Доктрината на робството е доктрина на властта. Политическата доктрина подобно на религиозната си служи с догматика, която не подлежи на неприемане. Всяко противодействие срещу тази догматика бива преследвано от Закона с демонократични методи и средства, които са садистични, нехуманни и безнравствени.

Политиката омърсява Душата, Изкуството я въздига, защото то е мост между два Свята – Земният и Божественият.

Убийците никога не могат да си получат заслуженото, защото насилствено отнемане на човешки живот не връща никому Живота обратно. Затова вярваме, че те ще получат възмездие и ще бъдат наказани според делата си като бъдат пратени в Подземното Царство на Хадес. Не съществува наказание, което да отмие срама и позора от отнемането на невинен човешки живот.

Когато отнемането на живот е равно на някакъв паричен еквивалент, това означава, че човешкия живот се измерва в придобиването на материално благосъстояние.

Съществуването на парична гаранция дава възможност на престъпниците да се откупват. Това според човешките закони днес се нарича демокрация, а демокрацията е човеконенавист. Налага се в обществата чрез мироопазване и мироналагане чрез военни действия и конфликти. Войната предполага Мир, но Мирът не предполага Война.

Първи закон в Божията Любов се нарича безпристрастност. На него са подчинени всички останали.

Атеизма е отричане на Божественото, поради факта, че същото това Божествено е несъзнавано от психиката, а не поради факта, че Бог не съществува.

Самообладанието и хладнокръвието са в привичките на доброто възпитание, необразованите и невежите поначало са груби и недодялани.

Когато атеизма и безнравствеността обемат човешката психика в нея няма място за Бог.

У най-благородното животно, което е всъщност човек виреят на ниските и пагубни страсти, а той е обладан от пороци и отрицателни морални стойности като нравствени качества.

Затова тъкмо същото благородно и извисено същество е създало моралната философия – Етиката като наука, която изучава морала и аморалността, нравствеността и безнравствеността, добродетелите и пороците.

Човешката логика се нуждае от противовес на своите ценности и норми, този противовес се нарича дуалистичност на Съзнанието, понеже именно то създава един свят от многообразност, илюзорност и материална представа отвъд Законите на Духовното битие.

Всъщност, какво е човещината?

Човещината е Същината на Бога в човека. Тя е божественото проявление във всеки един от нас и зад нея стоят прошката, състраданието, милосърдието, съчувствието, щедростта, сърдечността, уважението и деликатността, вежливостта и учтивостта.

От другата страна като противовес на добродетелите стоят безсърдечността, високомерието, презрението, омразата, надменността, завистта, злословието, коварството и враждебността. Отмъстителността, подлостта, безочието, арогантността, грубостта, жестокостта, садизма.

В живота имаме толкова малко поводи за радост, че често вкусовите удоволствия от храната заменят всички останали, но когато човек прекалява с тях става чревоугодник.

Житейският опит се трупа и придобива при осъзнаването и следствие най-вече на проявените от нас несъзнавани аморални стойности на характера.
Въпреки горчивия си опит, ние често повтаряме едни и същи грешки като потвърждение на това, че всеки притежава устойчива морална характеристика, която в себе си е непроменима.

Не е ли парадокс, че човек дава най-точно и ясно определение именно на нещата, които никога не са му се случвали, но са обект на неговия въображаем свят.

Щастието не е постоянна величина, то е мимолетно, ефимерно и мигновено. За него не е възможно да бъде дадена точна дефиниция, тъй като то на едно интуитивно ниво, е различно за различните негови проявления. Дори лошият човек може да изпитва задоволство и щастие, и то от проявлението на неговите отрицателни нравствени стойности. Но винаги като противовес на щастието се явява нещастието, на доброто – злото, на светлината – тъмнината. Защото едното е непознаваемо за човека без света на другото.

“Всичко се превръща в своята противоположност, мокрото става сухо, сухото – мокро, безсмъртното – смъртно, смъртното безсмъртно.”
Хераклит

Светлина има в озарения човек, в онзи, който служи на тъмнината няма светлина, а единствено мрак и този мрак изпълва бездната на жалкото му съществувание. За да искаш да видиш Светлина в края на тунела е необходимо да разпространяваш Истината, да се превърнеш в неин ревностен защитник и да търсиш хора, които неистово желаят да служат на истината, честността и морала. Тогава тези хора обединени по силата на своята собствена Воля могат да преобърнат каруцата като малко камъче.

Ние сме им нужни единствено в качеството на електорат, и колкото по-невеж, по необразован, по безнравствен, по бездуховен е човек, толкова по лесно се поддава на манипулация и дезинформация, защото импулсите на човешкото съзнание са най-силни, а логиката е най-безпогрешна, както и анализът най-безпристрастен, когато човек разсъждава без чужда намеса и е способен сам да взема решение, а не му да се казва как, защо и поради каква причина би следвало да вземе дадено решение, но чрез СМИ и СМРАД.

Електората разполага точно с толкова информация, колкото му е спусната отгоре, ни повече, ни по-малко. И за да сме съвсем точни е редно да споменем, че тази информация е дезориентираща и целяща именно постигането на определена нагласа сред обществото, което е превърнато в орки от Подземното Царство на Хадес, зомбирани и невежи глупаци и откровени идиоти, чието съзнание и самосъзнание е отровено още в зародиш.

А езика на омразата е породен от явно неразбиране на нещата и от пълната липса на добродетели, защото възпитанието в добродеяние е нещо, което е насочено срещу същата тази омраза като противовес.

Замисляли ли сте се защо човек обсъжда и коментира поведението именно на недостойните хора, които не притежават нито една добродетел, а са изтъкани от пороци.Именно тези хора заемат като правило най-високо място в йерархията на материалното ни битие и в частност йерархията на властта. Именно тези хора, които си служат с коварство, арогантност, безчестие, раболепие, малодушие и безотговорност, именно тези, които притежават нечиста съвест, но също така наглост, лицемерие, двуличие. Тези, които си служат с измама и лъжа, и не притежават щедрост, великодушие, състрадание, достойнство, благоразумие, а лекомислие, алчност и суета управляват по силата на Закона, който е в ущърб на гражданите и на техните права. Шайка от парвенюта, мекерета, престъпници, национални предатели, убийци, скъперници, глупци и безсрамници, откровени идиоти, наглеци, крадци и пр.
Тези хора трябва да бъдат презряни, да им се поиска наказателна отговорност, да бъдат съдени според делата им,поради техния престъпен характер, а не обсъждани поради техните аморални прояви като безнравствени качества.Само достойният човек заслужава критика, недостойния не заслужава нищо…
Всъщност заслужава и то се нарича Народен Съд.

Аз съм за антиолигархично, антиправителствено, антиколониално, антипартийно, всенародно въстание и опълчение.

Кой и защо изисква това?
Изисква го Истината, а ние сме длъжни да й служим, да я отстояваме и да я разпространяваме.

Всяко Начало си има Край.
Онези, които са познали началото са познали и края му.

С. Пехльова
Четвъртък 4 юни – 8 юни, 2014 г.