Съсипаха ни, унищожиха ни.

Накараха ни да се чувстваме нищожни, жалки, негодни за нищо. Принудени да водим едно съществуване под прага на бедността. Кому е нужно да сведе цял един народ до състояние на пълно отчаяние, на погнуса.

Мамят ни всекидневно. Опитват се да ни прецакат. Надписват ни сметките именно монополистите от ЧЕЗ, ЕВН и Софийска вода. БТК също се гаври с абонатите си. А ние фучим гневни, навъсени, сърдити. На гърба на бедният български народ се извършва нечувано престъпление. Престъпление, което остава ненаказано. Омерзени, притиснати о стената, на ръба на собственото си оцеляване…

Докога?

Без парите на емигрантите нашата малка България няма да съществува. А ние оставащите тук не преставаме да се надяваме, но и да се борим с вятърни мелници.

Научавам днес, как мое приятелско семейство е решило да напусне пределите на скъпата ни Родина, въпреки, че се е устроило сравнително добре в материалното, но явно не достатъчно. Не е само чисто икономическа емиграцията, дами и господа, тя се превръща в заразно зло, което поразява не само притиснатият о стената, но и онзи, който на всяка цена отказва да е повече българин за да се превърне в англичанин, американец, немец, французин, отричайки своите корени, своята история и изобщо всичко, което го свързва с нашата малка постепенно обезлюдяваща се Татковина.

Лелее ли българина за България? Откъде у него се загнезди това желание непременно да бяга, да се спасява като, че ли живее на безлюден остров.

Как и кога намрази и прокълна от дъното на душата си всичко мило и родно. Колко струва всъщност един еднопосочен билет? Не пренебрегваме ли простичкият факт, че цената в случая е маловажна, защото се изплаща впоследствие.

Изпращачи ли сме ние? И когато дойде нашият ред ще има ли кой да ни изпрати?

Пустеещи градове и села. Градове и села, които до преди няколко години кипяха от живот. Масово се закриват училища, болници и други институции заради демографският спад, липсата на раждаемост и прехрана. Българското село чезне, топи се и само къщите като бели надгробни камъни остават да стърчат всред нищото. И докато сред българите се регистрира демографски спад, то се отчита прираст при малцинствата. Въпрос на време е да ни владеят турци, цигани, помаци. Въпрос на време е по нашите земи да се заселят чужденци, да се устроят тук и заради евтината работна ръка да ни превърнат в техни наемници, служители, работници.

България се превръща в гробищен парк! 

Да вземем изнесената в медийното пространство статистика относно демографският спад у нас през последните две десетилетия, както и мрачната статистика на реалния брой български емигранти в трудоспособна възраст, както и техните деца, които нямат никакво намерение да се връщат обратно. Също така младите семейства с техните невръстни отрочета заченати, закърмени и родени тук на родна земя.

Това ли е прехода?

Прехода към умишлено съсипване и унищожаване на една държава.

България е разграден двор. Тя само формално е държава членка в периферията на ЕС. Тя само формално съществува на картата на Европа понеже нейните територии и природни богатства биват разпродавани тихомълком. 

Как стигнахме дотук? Защо позволихме да се случи всичко това. Българина, сякаш няма принадлежност към нищо и никого, интересува се единствено от собственото си благополучие. Не се бунтува, мълчи, живее сам за себе си.

На какво сме способни?
Готови сме с цената на всичко да забогатеем, способни сме да се отречем от майка и баща, от род и Родина. У нас се е загнездило едно безразличие, една апатия. Ние сме равнодушни, незаинтересовани. Когато човек отнася почти всичко към материалното си битие той проява безразличие към духовното, а в духовното се крият всички добродетели, ценности и морал. Ние сме аморално общество, общество, което толерира безнравствеността, а тя включва всичко покварено, извратено и цинично.

Българина е обладан е от овчедушие. Всеки се спасява сам. Оправя се, кой, както може… затуй сме на тоя хал.

Следва

С. Пехльова
12 януари – 16 януари, 2014 г.

Advertisements