България отдавна не е онова лелеяно място за живеене. Докато издържим, кой, както може. Ониществяват ни, карат ни да се чувстваме жалки, негодни за нищо… Да нямаме самочувствие, достойнство и национална гордост. Да се чувстваме обречени, сякаш сме извършили непоправимо зло.

Да таим слепи надежди у себе си и да очакваме, да се надяваме, че някой Месия ще слезне при нас простосмъртните.

Държава, която последните две десетилетия бълва единствено емигранти – чистачи, миячи, домашни помощници, шофьори, обслужващ персонал, градинари, метачи… и прочие, и прочие славни дейности.

Съвсем умишлено, съвсем целенасочено българина се принизява до дъното на човешката неволя. Защото притиснат да оцелява, той губи от духовното, понеже се стреми към материалното битие, от което той не по силата на случая е лишен.

Набор 2013 г. е най-малобройният от 1945 година насам. Това какво ни говори?!

Тук не става въпрос само за демографски спад. Когато една нация се топи с такива размери, когато цял един народ чезне от земите си…

На мястото на този народ и на неговите земи идват други, които са прокудени от своите, чрез войни, катаклизми или природни бедствия.

Страшно ли е, че след време ще ни владеят турци, цигани, афганистанци и всякаква друга паплач, която никой и отникъде не я иска?

България постепенно се превръща в една обезлюдена от Българи територия. Територия, която господа управляващите отдавна са продали и продължават да разпродават.

Душата ми, сърцето ми тъгуват всеки ден като гледам, че и ние сме поставени в ситуация без право на избор. И то не е защото нямаме свободна воля, а защото тя, свободната воля ни бива отнемана насила. Когато човек се бори за къшей хляб и се чуди, как да посрещне елементарните си житейски несгоди, той не е в състояние да гледа по надалеч. Това е съвременното робство.

Любовта, приятели, Тя не ни ползва в този материален свят… Но няма нищо по-голямо от нея.

Не е един, не са и двама, а много повече от заклетите родолюбци, които са били притиснати от обстоятелствата да се жертват, напускайки дом и Родина. Но за сметка на това не един и двама са, които се срамуват от своите корени и национална принадлежност, срамуват се да се нарекат Българи измежду англичани, французи, гърци и пр.А децата на емигрантите, които никога няма да се завърнат и да проговорят Български…

Казват, че домът на човека е мястото, което обитава, но за да има човек дом, той трябва да има и Родина.

Следва

Соня Пехльова
9 януари, 2014 г.

Advertisements