Не идваш нищо ново да ми кажеш,
сега горчи и в гърлото те стяга,
о, как жестоко е и всъщност, колко смешно,
че пътници сме на различна гара.

И покрай нас минават истини с които
загръщаме се за да ни е тежко,
но тежкото повдига се с олово
и окислява се в небето,

неизбежно.

Соня
7 декември, 2013

Advertisements