Leda_Melzi_Uffizi
Леда и Лебедът (1508-1515), Галерия Уфици, Флоренция. Флорентинско копие на изгубена картина на Леонардо да Винчи. Художник Francesco Melzi.

От Космическите яйца Леда от гр. Ληδα, ражда две двойки близнаци, Кастор и Полидевк от Диас, известен като Зевс, и Елена и Клитемнестра от смъртния Тиндарей(Τυνδάρεως). Еротичната прегръдка между Леда и Лебеда е всъщност прегръдка между Леда и Зевс, той бил толкова запленен от магичната й красота, че поискал от Афродита да го превърне в Лебед. Леда е обожествен в Митологията образ, чрез, който се възвестява тайната на Сътворението като първична смес от елементи в Космическото яйце.

Ирис

Guerin_Pierre_Narcisse_-_Morpheus_and_Iris_1811

Морфей и Ирис (1811), Ермитаж, Санкт Петербург, Pierre-Narcisse Guérin (1774–1833)

Ирис идва от гръцкото име на Богинята Ирида, която слязла на Земята по Небесната дъга. Всъщност Ирис от гр. Ίρις, означава Небесна дъга и е антропоморфно Божество. Ирис е дъщеря на Тавмант(Θαύμαντα) и Океанидата Илектра(Ηλέκτρας). Тавмас от гр. Θαύμας от своя страна е син на Понт(Πόντος) и Гейя(Γαῖα). В агиографиите Тя е изобразена като Архангел, облечена в туника, с крила на раменете и обута в златни сандали. В ръцете си държи Кадуцей(Κηρύκειο), подобно на Бог Ермис или Хермес. Кадуцеят представлява тънка пръчка от лаврово дърво, около, която са увити две змии, а над главите им има крила. Кадуцеят е жезълът на Бог Ермис и олицетворява планетата Меркурий, която носи названието си именно от гр. Ερμής. От изображенията на Ирис се е родила агиографията на Архангелите в Християнството и по-точно техните крилати изображения в Иконописта.

Защо Ирис носи жезъла на Хермес?

Ирис е пратеник на Боговете, Ермис е  също пратеник на Боговете, той придружава душите на мъртвите до Хадес(Άδης). Хадес е Подземното Царство.

Пътят, който  Ирис последва в Небето за да пренесе от водите на река Стикс(Στύγα), чрез(в) Златен Водолей клетвата на Боговете. Тази клетва е известна като олтарна, църковна вода или светена вода и съдържа седем цвята. Наименованието Стикс идва от гр. Στύγα, Στύξ, (Στυγός в Родителен Падеж), στυγνος в старогръцкия и означава омраза. Стикс е река, проявление на омразата, тя е изобразявана от Гюстав Доре. Стикс е една от реките при портите на Подземния Свят.

Стикс е една от петте реки от общо седем, които отвеждат в Подземното Царство на Хадес. Тя е известна като реката на омразата.

Doré_-_Styx

Стикс (1861),Гравюра, Гюстав Доре

Θύρσος жезълът на Бог Дионис

Тирсос(thursos) е пръчка(най-често това е стъбло на растението копър) обвита в бръшлян и лозови листа с шишарка на самият й връх. Тя е изобразявана в сцените почитащи култа към Бог Дионис(Διόνυσος) и може да се открие върху древни артефакти като монети, глинени съдове, барелефи и пр. През 5-ти век пр. н. е. Тирсос е създаден като ритуален инструмент и символизира Бог Дионис, но също така придобива значение на фалически символ. Според митологията Дионисос скрива под листата едно острие при върха и това превръща тирсос в отбранително, защитно копие или оръжие. В Илиада на Омир се споменава, че Дионис държи тирсос, като принадлежност на жертва, символ на Бога.

Етимологията на думата θύρσος, идва от глагола θύω, който първоначално е бил използван за обозначаване на силата породена от инерцията на елементите: вода, въздух и огън. Впоследствие думата придобива значение на καίω – горя, използвана за жертвоприношение към Боговете.

Във „Вакханки“ на Еврипид се срещат различни форми на думата  θύρσος – може би смесица от думи „θύσθλα και πυρσός“ – свещено оръдие за жертвоприношение и факел. Тирсос се държи не само от Дионис, но и от вакханките, известни и като менади(μαινάδες – беснеещи), подобно жезъла – Кадуцей(Κηρύκειο), който се държи не само от Хермес, но и от Ирис, Богинята на Небесната дъга.

От древногръцки θύσθλα(thýsthla) означава свещено оръдие за жертвоприношение.

Вакханките носят на главите си венец от бръшлян, дъб или цъфнал тис. В ръцете си държат тирс(тирсос) с който призовават Бог Дионис. Вакханките са известни като менади – беснеещи жени, които придружават Дионис, но са известни и с други названия като бесариди, тиаиди, потниади.

Μαινάδα, 480 π.Χ., Λούβρο

Μαινάδα με θύρσο. Θραύσμα αττικού ερυθρόμορφου
κρατήρα του αγγειογράφου Μάκρωνος, περ. 480 π.Χ.,
Μουσείο Λούβρου.

 Вакханка с тирсос. Фрагмент, агиография Макронос, около 480 г. пр. Хр., Музей на Лувъра

Следва

Съставил: Соня Пехльова

Използвани източници:

http://para-tauta.blogspot.com/

http://svetnima.wordpress.com/

Advertisements