Пигмалион

Пигмалион бе видял как престъпно те дните си влачат
и възмутен от пороци безчет, по природа присъщи
на мисълта на жената, живееше дълго самотен
и без съпруга, безбрачен, без дружка на своето ложе.
Между това сполучливо и с чудно изкуство изряза
слонова кост белоснежна и форма извая, която
още не виждал светът, и творбата си той заобича.
Имаше лик на същинска девойка — тя сякаш е жива
и ако нейният свян я не спира, от място ще тръгне.
Тъй засенява изкуство изкуство. Обаян, усеща
Пигмалион жар в гърдите към уподобеното тяло.
Често прокарва ръка по творбата да види дали е
слонова кост или тяло! Но кост не е вече за него.
Той я прегръща, целува, тя сякаш отвръща, той шепне,
пипа с ръка мекотата на нейното тяло, бои се
сам да не би синини да остави при натиска с пръсти.
Ту я досяга с милувка, ту дари дари, за които
всички девойки лудеят — низ бисер зърна, раковини,
пухкави птичета или цветенца от хиляди багри,
лилии, шарени топки и на Хелиадите сълзи —
капки дървесни. Дори й снагата с одежда обвива,
слага на пръстите геми, на шията дълго огърле,
кити ушите й с перли, с гирлянди гръдта й накитва.
Всичко добре й стои. Но и гола е също чаровна.
Той я полага в постеля, обагрена с охлюв сидонски,
дружка на своето ложе я той назовава, обляга
нейния врат върху мекия пух, че тя сякаш усеща.
Чествува целият Кипър свещения ден на Венера.
Гътваха с удар на брадва над свети олтари юници
със вратове белоснежни, с рогове от златна обковка.
Пушек тамянен дъхти. Към олтара пристъпя възлял, плах
Пигмалион и мълви: „Богове, ако можете всичко,
дайте ми дружка“ — но той не смя „слоновокостната дева“
да изрече, а изрече: — „да бъде на нея подобна“.
Златна Венера сама не отсъствува от тържеството,
тя се заслуша в молбата и личба на божеска склонност
даде — триж пламъкът лумна с извити нагоре езици.
Връща се Пигмалион и потърсва любимия образ.
Сведен над ложето, той я целува, тя сякаш топлее.
Пак приближава уста и с ръка й опипва гърдите.
Слоновокостната хубост омеква и твърдост загубва,
тя се от пръстите вгъва тъй, както на слънце химетски
восък смекчава, под натиск на палеца той се огъва,
форма променя и става по-годен подир употреба.
Докато смаян се радва несмело — дали се не мами? —
пак и пак той проверява с ръка пристрастена мечтата
Да, тя е жива. Потрепват под палеца нейните жили.
Ето пафийският херос отправя щастлив към Венера
думите на благодарност и най-после в истински устни
своите устни притиска, а тя руменее в лицето.
Сеща целувката тя, към светлика очите повдига
и забелязва с небето лицето на своя гальовник.
Бракът устройва Венера, на сватбата гостенка скъпа.
Щом съчетаха девети кръг вече роговете лунни,
Пафа на бял свят дойде и по нея се островът казва.

Из Метаморфози на Овидий, Десета Книга

На изображението: Pesce, Laurent – Пигмалион и Галатея

Пешё-Лоран-Пигмалион-и-Галатея

Advertisements