Ако извадя пистолет ще те застрелям,
тъй много в гърлото горчи.
Бучи ми още от неделята
в която с мерзостта си ме „уби“.

Приятел имах те, роднина, но безкръвен,
остана си безкръвен и уви,
не ме лиши от нищо, ни погуби,
омразата ти жило в тебе впи.

И като урок за твоето спасение,
във своя пусти гняв ще изгориш,
но не кладата, тя бе за мене,
а ти край нея гордо ще стърчиш…

От съчките ти тлееха съмнения,
презрението превземаше Света,
а всъщност, всъщност най-отгоре
сред добродетелите е ЧЕСТТА.

Соня
18 октомври, 2013

Advertisements