Младостта е ефимерно понятие, то често погрешно бива отнасяно единствено към физическият ни облик, стареенето на тялото, не означава стареене на душата. Има хора, които умират твърде млади, без изобщо да са вкусили от младостта си.

Достигането на човека до определени житейски мъдрости, не е нещо, което се дава свише, а е нещо, което се постига от човека, благодарение на Живота, даден му, чрез Бог.

Всеки е добър в дадена работа, затова трябва да уважаваме труда на другият, независимо от това каква работа върши. Благословени от Бога и от музите с някаква дарба и талант са малцина. Тях трябва да ги уважаваме, защото те изпълняват Мисията на вършещият ДОБРО. Пренебрежението е характерно за лукавият човек, който служи единствено на своето ЕГО.

За вършеното на която и да е работа се изисква ум, мнозина пренебрегват труда на работника без да разбират, че в началото и самият художник е бил такъв. Ако зарзаватчията притежава добродетели като трудолюбие, разум и състрадание, то той по никакъв начин не се различава от художника понеже сладостта от неговият труд е за задоволяването на нашият глад. А както се казва гладна мечка, хоро не играе.

Опитът сочи, че човек се учи, докато е жив. Но приказката, че: „Човек се учи от грешките си“, не важи за онези, които смятат себе си за безгрешни. Правенето на грешки не е грях и не бива да се тълкува като грях. Грехът е даден, чрез Закона и благодарение на Закона(Библията).

Грехът съществува благодарение на Закона и чрез Закона.
Римляни 7:7 Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: “Не пожелавай.”
Осъзнаването на греха като такъв не го прави несъществуващ. В Българският фолклор съществува следната поговорка, а именно: „Никой не е по-голям от Хляба”.
Грехът съществува не поради Осъдителността, а поради Вината, която произтича от наличието Му(на Греха) и поради отсъствието на добродетели за неговото превъзмогване. Затова и в Библията се казва:
Левит 7:7 Какъвто е приносът за грях, такъв е и приносът за вина; един закон да има за тях;
Необходимостта не поражда грях и не води в грях, за разлика от Порочността, която е дете на Греха. И понеже ние сме Порочни същества от което следва, че не сме БЕЗГРЕШНИ, то единственото което сме в състояние да сторим е да превъзмогнем Греха, чрез неговото Осъзнаване и да поискаме „умилостивение“ от Господа или да му се отдадем.
Закона, чрез Десетте Божи Заповеди ни заповядва: Не кради! Кражбата е грях по-силата на Закона, независимо от мотивите й.
1 Коринтяни 11:27 Затова който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Библията е една МЪДРА КНИГА. Всеки, който не я е чел или пък я е чел, а отрича това, е беден, защото тя съдържа отговори на всичките му въпроси. Малцина са онези, които умеят да говорят с притчи, още по-малко са онези, които умеят да ги четат и тълкуват.

Погрешно е човек да се опитва да живее в спомените си пренасяйки ги мислено върху настоящето. Така той чертае невъобразими проекции за бъдещето, превръщайки го в минало, още преди то да се роди.

Advertisements