Фанфарите за кого ли светят,
за кого издават своя меден звук?
От небето се спускат ръкопляскания
и славата безславно си проправя път.

А аз съм сгушен в своето безславие –
забравен, хулен, обруган,
едничкото ми наказание
да бъда сред тълпата, сам.

И кискат се, злорадстват лицемерите,
бесило те издигат начаса,
като награда, вместо поощрение,
увисва истината до смъртта.

И на площада като стълба отвисокото,
се спуска Господа за да узнай,
капризите и суетата ни,
които ни държат безкрай.

Фанфарите за кого ли светят,
за кого издават своя меден звук?
Възкръсваме във теб човечество,
за да се преродим, напук.

Соня
12 октомври, 2013

Advertisements