ЕУДЖЕНИО МОНТАЛЕ* /1896-1981/

СИРИЯ

Древните твърдяха, че поезията е стълбата към Бога.
Да, може би е вярно, ако не четете моите стихове.
И все пак, веднъж и аз усетих, че откривам своя глас:
със стадо от облаци и от кози той плуваше в простора,
но скоро се разби в скала и падна долу,
върху бодлите на храстите крайречни.

Тогава образите
на Слънцето и на Луната избледняха,
моторът на моята поезия замря –
на камък някакъв с кървава стрелка
бе отбелязан пътя за Халеп**.

Syria by Eugenio Montale

They said, the ancients, that poetry
is a ladder to God. Maybe it’s not like that
when you read mine. But the day I knew it,
that I had recovered my voice through you–loose
as I was in a flock of clouds and goats
crashing out of a ravine to graze on dribble
of thornbush and bulrush, and the lean faces
of the moon and sun were fusing together–
that day the car broke down and an arrow
of blood on a boulder marked the road to Aleppo.

(“Siria,” from La bufera e altro, 1956, translated by Peter Levine)

960159_739016412781370_1498533054_n
„Save the Syrian children“ a message written on the skin,
(Photo Robert Fogarty Benjamin Reece)

*Eудженио Монтале (1896-1981) получава Нобеловата награда за литература през 1975 година.

**Халеп е днешният град Алепо в Сирия. Халеп е турското наименование, което градът е придобил по-времето на Османската империя. Прочитайки този стих на италианският поет, Еудженио Монтале се сетих за ситуацията и Гражданската война в Сирия. Днес Алепо е опустошен, той е превърнат в руини… Доста тъжно, нали?! Според археологически артефакти, Халеб е бил населен още в 6-тото хилядолетие преди Христа и е един от най-древните населявани градове.

Advertisements