4309453411_7c6f6d36c9_o

Тая сутрин ми е всичко наопаки и се чудя откъде да започна.
В безпорядък е всичко наоколо и се въси, и мръщи.

Ако можех да изляза на пръсти, да врътна ключа на вратата.
Да заключа всичко познато и да тръгна без цел, напосоки.

Не, не искам пътепоказатели, нито жълти таксита,
а да ида далече, далече, накъдето птици отлитат.

Ще взема единствено себе си и куфар не ми е нужен,
само чифт сандалети, шапка, вероятно ботуши.

Ще тръгна по прашния друм сред цветята, където играят пчелите,
шипкови храсти ще ми се кланят като придворни от кралската свита.

Ветрец ще роши косите ми, въздух ще ме бие в устата,
ще вървя по килим от есенни листи, а отгоре ми ще валят небесата.

Соня
понеделник, 05 Март 2012 г.

Advertisements