17921_286537358134254_1766963130_n

Във утрото намръщено, дъждовно ще приютя душата си до Твоята,
по-тротоара на настъпващата есен, която удря се в брега като прибой.

Любима моя, слънцето прегаря на лятото в убийствения зной,
и мога да те чакам, да мечтая, обрулен като орех, часовой.

Стърча като плашило насред нищото да пазя гаргите, врабците при това,
по мене са накацали въздишките, и ако трепне вятъра се оживяват начаса.

От курешките ви не се свеня да взема, че носили късмет и то какъв
в сърцето си като хиена разкъсвам суетата с гола гръд.

Подгизнах от надежди и очакване, небето изваля се в мен, уви –
останаха ми чужди обещания и ни едно не ме плени.

Ще се загърна в зимата и ще закърпя душите ви, да прелетят на Юг,
че писна ми от толкова Безбожност събрана нечовешки и накуп.

Следва

Соня
14 Септември, 2013 година

Advertisements