Светът понякога забравя живите,
за мъртвите приготвил е леглата
и вечен сън в тях, а дирите
оставя на пътеката, в тревата.

Светът понякога забравя живите,
мъхът диви се по надгробните ни плочи
и тихо ни обрича на забвение
докато чакаме причастието Божие.

Светът понякога забравя живите,
и пие с мъртвите по изгрев и по залез,
а ние в ленено сукно – под Слънцето,
на опелото за последно се покланяме.

Светът понякога забравя живите,
и обещава щение за мъртвите ни братя,
предадени от него,
опрощение за себе си не прося и отплата.

Соня
Вторник, 30 юли 2013

Halloween_32
Снимка: http://makingmagique.com/

Advertisements