Когато тя показа свойта гръд,
я хулеха и клеха се безчестни.
А сукаха от нея всеки път,
когато бяха гладни и злочести.
Когато тя показа свойта гръд,
те онемяха сякаш тя е грешна…
Съшиха й от знамената плът
да се наметне скверната невеста.
Но образът на Свободата
вае пред слепият водачи непотребни,
и знаменосците отзад наместо в чета
групират се окаяни и жадни
край кладата та да горят онази,
повела ги със гръд и без доспехи
към траура на вечната им смърт.
Соня
Неделя, 14 юли 2013
Фердинанд Виктор Йожен Дьолакроа, “Свободата води Народа”, 1830 г., Лувър, Париж