Тя тръпнеща, влажна, по рокличка само
пое в слабините си своя любим,
а покрай тях небето се залюля всецяло
покри ги със синка от облаци и дим.

До кости ги намокри като врабчета само,
а любовта пламтеше досущ като във филм…
Под щръкналите цици надничаше паважа
и сякаш бе от злато градът непобедим.

Валеше из ведро като да не бе валяло
от месеци, от дни след тоя адски пек,
уж, охлади и млади, па и стари –
а то ги съеши по пътя им нелек.

Тя грабна и веслото на голата надежда
та да напътства лодката на вечният им грях,
а най-отгоре валеше и безбрежно
сам океанът се даваше под тях.

Соня
18 юли 2013 г.

10605_500811426655494_514147075_n

Advertisements