В беззъба усмивка народа изсмя се
и смя се дълго без глас,
и смя се гръмовно, смя се и с патос,
смя се угрижено в профил, в анфас –
наблюдавах, не можех да мигна
и свивах си фас, подир фас.

А на тротоара отсреща Смъртта
се разхождаше по-долно бельо
обещаваща всичко…
и мнозина след нея в захлас
тръгнаха,
и продадоха честта си за ВЛАСТ.

Тя се спря и край мен
с обичайна гримаса и предложи ми
сделка, уви…
Да приема би означавало всичко
да и дам, което кърви!!!

А не мога…

Соня
понеделник, 1 юли 2013

1010661_594209383947304_2135567285_n

Advertisements