На онзи, който люби ме и пръв
извика в мен омраза и погнуса.
На онзи, който бе за кратко Бог,
а после се превърна в Юда на Иисуса.

На онзи пламенен, уж здрав младеж,
чието име си запазвам да не кажа,
с чиято страст и с чийто луд копнеж –
единствено сам себе си наказва.

На онзи, долетял на нечий кон,
та чуждите моми да обладава,
тъй неуморен като Посейдон,
посяващ семето си с изневяра.

На него искам нещичко да кажа…
та ако ще да чуят небесата,
та ако ще да чуят с него грешните,
онези дето ме проклинат и в червата.

– Моми дал Бог все хубави и сластни,
безумни с чар дълбок, и с деколте опасно
в което мяташ се подобно в мрежа –
но уловен напразно, жестоко, иронично
тъй както е в живота макар и непривично
попада нявга тариката атлетичен

наместо стръв девича!!!

Соня Пехльова
петък, 28 юни 2013 г.

540686_10200238487742431_44035805_n

Advertisements