Ти учеше ни как да носим болката,
а спомените днес са като люляк…
Цъфтят през май и прецъфтяват юни,
а в лятото се ражда похотта.

Но похотта измамна е, тя носи чувства,
наслада от сокът й пием,
понякога обречени безчувствени
край ъгъла на самотата си се крием.

Но тя е няма спътница –
присяда във скута ти ведно със старостта,
и двете паяжини ваят
по нашите и чуждите лица.

О, мамо!
Нима тъгата е любов по вечността…

Соня
06 Четвъртък, юни 2013

Advertisements