Прозорците ми неумити са
понеже пак навън вали
от лоши думи –
И тая кал полепва по очите ми,
от хиляди лъжи вопие
себе си.
През процепите се процежда
лъч – слепци,
и ляга в скута ми.

Соня
събота, 27 Април 2013 г.

Advertisements