Той изгуби гласа си от напъни…
Да бъде чут?!
Уви посрещна го стена от безразличие,
която всеки луд ковеше с чук – от крясъци и от себичие.
В Покоят свят и мъртвите не могат
да нарушат мълчанието – непривично е.

А Господ е закрил очи –
за да не гледа!
Достойни ли сме – питам,
Когато няма кой да понесе на Кръста,
греховете ни…

Голгота!?
Но, къде е Бог?

А немият безгласен е –

от викове.

Соня
понеделник, 08 Април 2013 г.

Advertisements