Зайо-Байо и Принцесата

Сред зелената гъста трева, Зайо срещнал една Принцеса.
Обаче тя на била каква да е, а с вълбешни сандалети.
На тях имало цветя, дори пеперуди –
за да може, когато поиска да отлети и така*…

*И така – казва моята племенница малка, понеже приказката е много дълга
и няма смисъл да обяснява на възрастните, онова, което разбират децата.

© Соня
събота, 17 Ноември 2012 г.

Снежко и Зайо

Имам копчета и очета, имам носле,
но Зайко дойде и го захапа
и така останах без носле, и без шапка,
понеже макар навън да е мраз
и на мене студено ми е както на вас.

Искам шапка, шал, дори ръкавички!
Ще извикам Шаро да ме пази от всички,
които искат моят нос да крадат,
и заедно със Зайо да го изядат.

© Соня
събота, 17 Ноември 2012 г.

Часовника

На една Принцеса, чието име започва с буквата Д

Граф Зайо-Байо имал часовник –
позлатен и с много тънки стрелки.
Те отмервали времето и въпреки всичко
то продължавало да лети.

Часовника Зайо носел в един джоб
на халата си син и от време на време
поглеждал, дали верен е, и дали звъни.
Той го спускал в джобчето малко
със един дълъг златен синджир,
за да може да не го загуби,
когато в своето легло спи.

Часовника имал малък капак,
нещо като калпак за да не звъни,
когато графът е уморен –
от много разходки и веселби,
от разни Принцески и капризи

за рокли, обувки, дори червила…

Ей такива неща присъщи за дамите,
които дразнят Заешките уши,
особено щом става въпрос за лъжи.

© Соня
събота, 17 Ноември 2012 г.

Advertisements