На Миро по случай рождения му ден

Остани сред мъглите и вятъра,
утрото не винаги е мъдро, помни.
И вместо любовница вземи самотата,
празнувай с луната, и нейните малки звезди.

Безплътни минувачите днес поздравяват:
А дали съществуват изобщо?! – се питаш.
Слизат в Метрото и шума на тълпите
ги отвежда по коловозите, и настанява душите им
в едно метално чудовище, страшно.

Така зад прозореца, твоята сянка
се слива със стените обагрени в жълто,
и ако някой помисли си, че си там,
непременно, непременно, трябва да излети през капчука.
Така ще се слее с дъжда и мъглата,
край немите стражи на онова гробище малко –
и оттам ще зове с гласовете на мъртвите,
колко жалко е всъщност да си сам

Под дъгата…

Соня
петък, 16 Ноември 2012 г.

Advertisements