или Esta Cobardia

Това малодушие убива душата ми.
И любовта погребва в кална земя –
от която ни зоват мъртвите,
от своите неудобни легла.

Ако можеше, да ако можеше…
Да останеш такава!
В съня преди да настъпи утрото,
което криви се, гримасничи и ме ужасява,
задето любовта е към мене такава.

Това малодушие подпряла брадичка,
роши косите ти и се увърта
край минувачите, които напук
изпиват те с поглед,
сякаш ненужен съм в твоя свят
от мечти и пух.

Долепена почти до стъклото,
ослепително бяла искриш…
и целуваш навярно другиго, влюбена…

Но остани такава в твоя свят от пух и мечти !

Соня
15 Ноември, 2012

Advertisements