На майка ми

И младостта премина покрай другите
край грижите, неделното пране.
За готвене, за чистене, слугуване,
край гари, и край неми градове.
Годините отминаха в очакване, в надежда,
а понякога в мечти.
Но, те мечтите винаги угасваха
във огъня на нашите(мечти), уви.
Улисани от егото забравихме,
че твоят свят към нашия зове.
Очите ти усмихнати чертаеха
тъга около овалното лице.

Асфалтовите пътища пресичаха
съдбата ти към други светове,
и като твои вени криволичеха
из слабите, отрудени ръце.

О, Мамо!

Добротата ти бездънна лодка
в морето срещаше и пътници, и мраз.

Косите побеляваха с тревогите,
и златна паяжина по лицето ти бродира времето

заради чужди, наши страхове.

Соня
вторник, 13 Ноември 2012 г.

Advertisements