Иконография на Свети Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. 

Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания). Храмът е изграден върху основите на черквата “Св. Троица”, строена с ктиторството на Св. цар Борис Покръстител. Изписан е от братята Константин и Анастас Зограф от Корча.  Фото: Николай Трейман

Тази статия е продиктувана от невежеството у мнозина да слагат граница, точка между Християнството, Иконографията, Славянската писменост, Славянската азбука – Кирилица и Българската история. Християнството и произтичащото от него Църковно изкуство – иконография и тихография от гр. τοιχογραφία – стенопис е тясно свързано с писмеността и зараждането на Българския книжовен език. То също така е тясно свързано с историята на Българите по време на царуването на Княз Борис-Михаил, покръстител на Българите.

Иконографията като Църковно изкуство не само свидетелствува в исторически план за състояли се събития, но и за личности заемали важна роля в духовния живот на страната.

До времето когато Княз Борис І се възкачва на престола българите са нямали своя писменост. Създаването на тази писменост наречена „славянска“ е свързана с живота и делото на Светите Равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици познати от иконографията като Свети Седмочисленици. Братята Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция), административен център на Византия по онова време. Кирил е роден в 826 или в 827 г., а Методий около 815 г. Кирил получава образование в Магнаурската школа в която по-късно е привлечен да преподава Философия, там той получава званието „философ“. Поради тази причина Кирил е известен и като Свети Кирил Философ, а неговото светско име е Константин.  

Свети Седмочисленици. От ляво надясно: Горазд, Кирил, Методий, Наум, Ангеларий, Климент и Сава

Άγιος Κλήμης Ἀχρίδας – Свети Климент Охридски

Надписи на гръцки обозначаващи името на Свети Климент Охридски: Ο Άγιος Κλήμης ο θαυματουργός, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος; Ἅγιος Κλήμης Ἐπίσκοπος Ἀχρίδας, ὁ Ἰσαπόστολος; ΑΓΙΟΣ ΚΛΗΜΗΣ Ό ἍΧΡΙΔΏΝ; Άγιο Κλήμη Αχριδών.

Св. Климент Охридски.  Икона от ХІІІ–ХV в. от църква по българското Черноморие –  единствената средновековна икона, съхранявана в България.  Собственост на Националния църковен историко-археологически музей (ЦИАМ).

Свети Климент. Икона от XIV-XV в. от църквата „Богородица Перивлептос“.

Надпис на иконата на гръцки Ο ΆΓΐ ΟC ΚΛΉΜΗC – СВЕТИ КЛИМЕНТ

В надписа на иконата по горе вместо Σ(сигма) е използвана C(сърповидна сигма), което е транслитерация на Σ(сигма) към C(сърповидна сигма), използвана в старогръцкия език.

В иконографиите не бива да бъркаме Свети Климент Охридски(Ἅγιος Κλήμης Ἐπίσκοπος Ἀχρίδας) със Свети Климент Римски, епископ на Рим (Ἅγιος Κλήμης Επίσκοπος Ρώμης).

Άγιος Κλήμης Ρώμης – Свети Климент Римски


Άγιος Κλήμης Ρώμης – Свети Климент Римски

Ο Άγιος Κλήμης επίσκοπος Ρώμης. Ο άγιος Κλήμης τελεί την Θεία Λειτουργία. Τοιχογραφία του 11ου αιώνα στην βασιλική του αγίου στην Ρώμη. – Свети Климент, епископ на Рим. Св. Климент извършва Божествена литургия. Стенопис от 11-ти век в базиликата на светеца в Рим.

Ο άγιος Κλήμης της Αχρίδας – Свети Климент Охридски

Според библиографии Свети Климент наречен Охридски се родил в Солун през 840 г. Светите Равноапостоли Свети, Свети Кирил и Методий вземат юношата Климент при заминаването си за Моравия. Мисията във Великоморавия е по молба на княз Ростислав с цел да се противопостави на немското духовенство. През 862 г. братята Кирил и Методий се установяват във Велехрад (Velehrad), столица на Великоморавия. Там те проповядват християнството на славянски език, обучават духовници и превеждат богословски книги.

Велехрад – Манастира и базиликата Св. св. Кирил и Методий и успение на св. Богородица

През 855 г., в манастира „Св. Полихрон“, Мала Азия, двамата братя Кирил и Методий създават първата славянска азбука – Глаголицата. Тя съдържа 38 писма(букви) които имат и съответната числова стойност.

Глаголица

Източник: http://samoistina.com/

„Глаголицата е графична система на основата на фонетика, съобразена със славянския език. Кръстът, кръгът и триъгълникът са основни знаци при изписване на глаголическите букви. В тяхната графична структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени начертания от гръцкото минискулно (курсивно) писмо. Съществуват предположения за подобни заемки и от източните азбуки: еврейска, самаританска, сирийска, арабска, арменска, латиница, които Константин познава. Глаголицата е използвана активно в българските и в други населени със славяни земи до ХII в.“ 

Източник: е-просвета

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ГЛАГОЛИЦАТА С ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ 

Източник: http://balgarite.interbgc.com/

„Глаголицата е създадена през средата на IX век, от братята Кирил и Методий. Днес се твърди, че 24 от буквите са директно копирани от старогръцки букви, но това твърдение не обяснява защо почти всички глаголически букви имат свои сходства у прабългарската руническа писменост.“

Източник: http://samoistina.com/

„През есента на 863 г. княз Ростислав посреща тържествено Константин и Методий заедно с техните ученици и им осигурява отлични условия за работа. В основата на преводите на светите книги, които те правят във Великоморавия, е старобългарският книжовен език, но се включват и моравизми, съобразно фонетичните особености на местните диалекти. Този книжовен език се възприема и става достъпен за местното население поради естествената близост със славянските езици.“

След като през зимата на 885-886 г., Кирило-Методиевите ученици са прогонени от пределите на Моравия, те се насочват към България. През пролетта на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати в столицата Плиска. Княз Борис I, им предоставя отлични условия за работа. За да обособи втори книжовен център, той изпраща Климент в областта Кутмичевица с център Охрид. Климент полага основите на Охридската книжовна школа, където обучава над 3500 четци, дякони и свещеници. По настояване на Климент и със съдействието на Княз Борис-Михаил в Охрид е построен манастира “Св. Пантелеймон”(Παντελεήμων). Той става духовно средище на християнското учение и на Българската култура.

Онова, което почти не се споменава е, че освен в Охрид, Климент създава в Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) просветно и книжовно средище. Митрополитския център на югозападните земи бил Лихнида, дн. Охрид, а Девол, град от същата епархия. Днес „Охридската книжовна щкола“ се нарича „Деволско-Охридско културно средище“. 

През 893 г., Климент е ръкоположен за епископ на Дрембица или Велица, област в диоцеза на която влиза и Охрид. На събора в Преслав през 893 г. Климент е избран за „пръв епископ на българския език“, в диоцеза включващ областите около реките Вардар, Струмица и Брегалница. В периода от 886 до 916 г., Св. Климент Охридски е работил като свещеник и епископ.

Свети Климент известен като „Охридски“, в най-старите извори е наречен „Велички“. Защо е известен като Охридски и съдържат ли агиографиите изобразяващи Свети Климент името Велички?

В иконографиите, агиографиите и тихографиите(стенописите), той е изписан като Свети Климент на гръцки Ο άγιος Κλήμης(Ο ΆΓΐΟC ΚΛΉΜΗC). Според последни източници той никога не е бил архиепископ на Охрид както се твърди, а e епископ на Българите във Велица, област в диоцеза на която влиза и Охрид. В Охрид той е изпратен по настояване на Св. Борис I, Цар Български, където основава Охридската книжовна школа за да обучава книжовници, свещеници и дякони за развиване на Християнското учение и на Българската култура.

Св. Борис I, Цар Български

Снимка: http://palioahrista.blogspot.com/ 

Княз Борис-Михаил е Български владетел, който налага Християнството и въвежда славянската писменост в България. Свети княз Борис I е Покръстител на Българите. При покръстването Свети Борис I, Цар Български приема християнското име Михаил. Поради това в някои иконографии и исторически източници той е известен и като Михаил.

Св. Цар Борис-Михаил, стенопис в манастира „Св. Архангели“ („Св. Наум“,  ІХ век) на Охридското езеро, чийто ктитор е княз Борис І. Прерисуван от зограф Търпо през 1806 година.

Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Мощехранителницата с главата на Св. Климент

През ХV век гръцки монаси откраднали главата на Свети Климент и я отнесли в гръцки манастир. Днес мощите на Св. Климент се съхраняват в манастира „Свети Йоан Кръстител” близо до Солун, Гърция. Смята се, че Свети Климент е роден в Солун или някъде в околностите му през 840 г., подобно на Светите равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.

В Православието четем: „Издигнат през 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския гръцки кодекс 2492, от 906 до 916 г. той е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албания. И досега в папския годишник е отбелязана епископията Бела (Велица) в провинция Западна България.
Теофилакт нарича св. Климент „новият апостол Павел на новите коринтяни – българите“, а друг песнописец от ХIV в. го нарича „тринадесети апостол на България“.
Тези исторически извори от миналото потвърждават, че св. Климент никога не е бил Охридски епископ, нито архиепископ; че той е по род от европейските мизи, или българи; че е копнеел да се върне в България; че българските владетели св. Борис-Михаил и Симеон го пращат в третата част на България Кутмичевица като учител, епископ Струмишки и Велички; че той построява манастири в местата за покой, подарени му от българския св. княз Борис Покръстител в Главиница и Охрид, а след смъртта му неговите мощи вършат чудеса, затова е наречен Охридски чудотворец.“

Свети Климент Охридски се смята за създател на славянската азбука, наречена Кирилица. Той опростява графическата система на глаголицата и използва за първообраз гръцкото унциално писмо. По този начин се получава „симбиоза между гръцката азбука, от която се използват 24 букви, и други 14 специфични славянски букви, заети от глаголицата.“*

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА КИРИЛИЦАТА С ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

Свети Климент известен като Охридски е епископ на Българите и на Българския книжовен език и създател на славянската азбука наречена Кирилица. Свети Климент остава и първият епископ проповядвал Християнската вяра на старобългарски език.

Св. Климент Охридски със Св. Кирил и Методий.  Икона от ср. на XIX век в Църквата „Св. Богородица Перивлепта“ (Св. Климент“) в Охрид

Доказателствата за свързаност на Българската книжовност с християнството, иконографията, тихографията, агиографията са неделима част от Историята на българите. Тази история формирана на един по късен етап става неделима от човека и от Бога.
Създателите на първата славянската азбука – Глаголица, Кирил и брат му Методий, както и създателя на славянската азбука известна като Кирилица, Св. Климент, наречен Охридски са се уповавали и са действали в името на Бога. Само с Божията помощ, човек е способен да извърши велики дела и да стане част от онова, което днес наричаме Българска история.

Свети Наум Преславски – Охридски

„Братя, нека да не остане без помен и
презвитер Наум, този брат, другар и
състрадалец на блажения Климент…“

Из Най-старото житие на Св. Наум, първа четвърт на X в.

Св. Наум Охридски, икона от XIV-XV в. от църквата „Богородица Перивлептос“ („Св. Климент“). Днес в Галерията на икони в Охрид.

Свети Наум Преславски или Свети Наум Охридски е средновековен български учен, книжовник и светец. Той е един от Светите Седмочисленици. До нас е достигнала оскъдна информация за живота и делото на светеца. Според сведения, той е Българин от Мизия. Подобно на Св. Климент Охридски участва в Мисията във Великоморавия.

Свети Наум известен като Преславски е сред основоположниците на Преславската книжовна школа, където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски става епископ на Дрембица или Велица през 893г., Наум продължава неговата дейност в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име.

В извадка на „Утрински весник“ четем: „Манастирът „Св. Наум“ се намира на самият бряг на Охридското езеро, край извора на река Черни Дрин, в близост до границата с Албания. В неговите новозиградени конаци има монашески ред, а богатата история е свързана със живота на Св. Наум, който заедно с Климент Охридски, продължава мисията на своите учители – братята Св. Кирил и Методий, първите славянски просветители.

Свети Наум в периода от 900 до 905 г., повишава църквата „Св. Архангел“, и я посвещава на Светите Архангели Гавраил и Михаил. В нея е погребан след смъртта си през 910 година. И днес се смята, че може да се чуят ударите на сърцето му, но и да се види как многобройните посетители приклякат до гроба му и внимателно, с очакване, полагат главите си на мраморните плочи.

На мястото на тази църква под формата на трилист, която по-късно била разрушена, е издигната днешната, която получила формата на вписан кръст и трикорабна базилика. Изографисана е през XV и XVI век, а днешните стенописи в периода от 1800 до 1806 г. са нарисувани от Зограф Трпо, син на Константин Зограф, племенник на Зограф Атанас от с. Поткожани в Албания, които се смятали за едни от най-големите зографи на територията в диоцеза на която влизат Охрид и Света гора.

Величието на стенописите нарежда църквата сред най-големите паметници на XVIII и XIX век в Македония. От първоначалната църква до днес е съхранен „тибилонот“ с издълбани глаголски и кирилски букви. Стенописите в църквата  са посветени на живота и делото на Св. Наум. Сред известните композиции   се нарежда и „Успението на Св. Наум Охридски“, където са изобразени славянските учители Кирил и Методий и техните ученици, наречена и „Седмочисленици“. Смята се, че светеца Наум имал способността да лекува душевно болни хора, а в някои източници се споменава, че в кръга на манастира е имало и болница.“

Манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро (Манастир Св. Наум Охридски) Снимка: http://www.flickriver.com/

Св. Наум Преславски последвал светите братя Кирил и Методий при Мисията във Велика Моравия. В Рим, папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. След смъртта на Методий, заедно със Св. Климент се завърнал в България, в тогавашната столица Плиска, където Цар Борис-Михаил ги посрещнал. Климент, той изпратил в „югозападната половина на своята обширна държава, в Македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид“, а Наум, изпратил в Преслав да основе славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи.

Така Свети Климент Охридски става основател на „Охридската книжовна школа“, а Свети Наум Преславски основател на „Преславската книжовна школа.“

„В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.“

Източник:  http://www.pravoslavieto.com/

Смята се, че Наум е брат на Климент, но отсъстват доказателства за тяхната родствена връзка. Наум оказва помощ на Климент при написването на Пространно житие на архиепископ Методий. Усилията на Наум и Климент да опазят трудовете на Светите братя Кирил и Методий в Моравия и Панония са напразни. Те биват унищожени от немското католическо духовенство, което се намира в съюз с предателите от Моравския княжески двор. Кирило-Методиевите ученици са били подложени на гонения, Методиевия приемник Горазд е убит, а Наум, Климент и Ангеларий прогонени от пределите на Моравия.

Използвани източници:

Свети седмочисленици
е – prosveta
http://www.pravoslavieto.com/
http://www.pravoslavieto.com/
http://vatopaidi.wordpress.com/
http://news.ibox.bg/
Утрински весник

Автор: Соня Пехльова

Следва