„Тези дни ми е адски трудно – чета спомените на Никола Обретенов за Левски и Ботев и предателствата. Сърцето ми плаче с кървави сълзи, а стомахът ми е празен като на браилски хъш с инвалидната ми пенсия от 170 лв. Но ще се боря до последен дъх, защото не съм робиня и продажница!”

 Antonia Boneva

„Ах, сладка е смъртта за Отечеството!“*

Край няма тая тегоба и гладът става голям,
скитаме се „немили-недраги”, изгнаници на Родна Земя.
Днес Браилските улици са тука, а из Софийското равно поле
спомени като вълци нахлуха и виелици, и снегове.

Предателството трудно се прощава когато страда цял народ!
От низините на неволята би устоял човек, не раб.
Поробени не от чужди, от свои не намираме място в тая земя:
Сълзите се оказаха не само твои и какво да те правя Съдба?!

Ще се разпишем с наша кръв си, Българска по площадите
Отечество мило,
глупците ще ни хулят, предатели ще се надсмиват…
Без хляб, без покрив и убежище израстват идеалите уви,
останаха ни днес копнежите и службата по теб Отечество,

до кръв, до гроб, до смърт.

Соня
четвъртък, 25 Октомври 2012 г.

*Думи на Странджата от повестта на Иван Вазов, „Немили-недраги”.

Advertisements