Снимка: Copyright © Temelko Kuzmanov

На Темелко

Далече ли е твоята гора?!
От удоволствие косите посребряват,
и нежни бръчици от скреж и от слана
се настаняват по лицето ти овално.

По върховете на изсъхнала трева
завръщаш се в спомените само…
По клоните край нямата река
студът се плиска като в огледало.

Животът тъй изтича между нас,
че в красотата му оставаме пленени
за час, за два и после стяга мраз,
а пък душите ни са оголели.

Соня
вторник, 16 Октомври 2012 г.

Advertisements