„На 8 септември бях на Традиционния събор на българите работили и учили в страните от бившия Съветски съюз. Видях десетки хиляди хора, изхабени от превратностите на съдбата и годините. Видях уморени и озарени от спомени и надежди лица. Видях веселите лица на техните деца и внуци. Танцуваха, пееха и се веселяха на крилете на нови мечти!“ 

из реплика на Митко

Вместо отговор

Уморих се от очакване,
в мечтите тъй много боли.
Ще свия край напразни надежди,
но и там животът горчи.

Соня
понеделник, 10 Септември 2012 г.

 

Advertisements