Ти си в моя Септември откакто те зърнах
и сред ноти за тебе копнях.
От кафето отпивам и виждам те влюбена,
но бил е за кратко звънкия смях.
Той напуска твоята маса внезапно
и се срещаме с погледи там.
Платноходи се носят в реката,
а градът ни прегръща голям.
Любовта е тъй мимолетна:
Отлита високо нали!
На пианото няколко стиха,
а горе небето пламти.

Соня

Advertisements