НОСТАЛГИЯТА

Вж: Street of Dreams (ІІІ) или ЩАСТИЕТО Е БИСЕРНИ ЗРЪНЦА В ТУЧНА МОРАВА

Не зная да се смея ли или да плача над моралния упадък и деградация на Българина през последните 23 години. Опростачването на нацията, затриването на интелигенцията, ширещата се поп-фолк култура – ХАЛТУРА, безхаберието към културното ни наследство, незачитането на човешките ценности, незачитането на Българската история и литература както и на Българския книжовен език и ширещата се вместо него в социалната мрежа „маймуница“, са все факти, които ме карат повече да се срамувам отколкото гордея.

„А вън, пред прозорчето, с празничен крясък
минават бездушни тълпи,
а вън, посребрени от лунния блясък,
лъхтят ароматни липи.“

Христо Смирненски

Смях ! Селски Пръчки и Тояги .. !

Българският манталитет идва от бедността.
Бедността е лош пример за обноски и етика, лош пример за морал.

Георги К. Бояджиев: Дразни ме например тоя нашенки кокошкарски манталитет на дребни тарикати и сред моите приятели. Една винетка си разменят трима души, като я лепят с плюнка на предното стъкло, вместо всеки да си плати честно винетката и да кара като човек с достойнство и чест.

Георги К. Бояджиев: Приятелят Р., например, с високата си пенсия от 580 лева месечно, се изяде от нерви, докато не отлепи старата винетка от жигулата, за да я залепи на колата, отстъпена от сина му. Като го питах що не си купи винетка, хлъцна от изненада: „Абе тая винетка ми е дадена безплатно, щото съм инвалид, нищо че се отнася за ползване с жигулата, но да не съм луд, че да не я залепя върху форда на сина м!“. Байганьовци мили родни мамини!

Интелектуалният капацитет бе разграбен и унищожен, а паричният капитал след падането на режима през 1989 г. бе изнесен зад граница. Управляващите преди 1989 г., които натрупаха капитал го реинвестираха в свой собствен бизнес зад граница и се завърнаха на родна земя кандидатирайки се умело в новоизлюпени политически партии. Така те заеха важна политическа, икономическа и най-вечна пагубна роля в унищожаване на родното производство и в съсипване икономиката на страната. Българската промишленост, селско и горско стопанство бяха умишлено доведени до фалит за да се обяви тяхната приватизация и бъдат изкупени на безценица от същите жадни за власт политици, които бяха на сцената и преди 1989 г. И докато по площадите мнозина Българи крещяха: „45 години стигат!“ и „Времето е наше!“ – се оказа, че всъщност 45 години наистина са били достатъчни за малцина от избраните да заемат своето място в сенчестия бизнес на мутренски групировки, които държат днес целият апарат на Държавната администрация и заемат своето почетно място на някое от 240-те места в Българският парламент.

Следва

Автор: Соня Пехльова

Advertisements