„Улица на мечтите” на гръцки „ΟΔΟΣ ΟΝΕΙΡΩΝ“ е историческо музикално изпълнение, композирано от Манос Хадзидакис през юни 1962г. Музиката е написана за театрална пиеса играна в летния театър „Метрополитен“ в Атина. Със същото име има диск с музика и песни от представлението, написани от Манос Хадзидакис. „Улица на мечтите” теоретично се разглежда като опит да се обнови перодично сътрудничеството на Манос Хадзидакис, Алексис Соломос, Минос Aргиракис и Манолис Kaстринос. Представлението е с участието на Димитрис Хорн, Рена Влахопуло, Маро Koнду, Зои Фитуси, Лакис Папас, Йоргос Емирзас, Йоргос Константину и много млади хора – тогава – актьори. Танцьорите Манолис Kaстринос и Хрисула Зока. Случайните изяви: Алики Вуюклаки, Нана Мускури и Eвгениос Спатарис. Албумът включва още части от представлението(пиесата) както и класическа музика, също „Актьорът“ с Димитрис Хорн, „Черен Форд“ с Маро Koнду, „Влакът“ със Зои Фитуси, „Господин Михалис“ и „Моята майчица“ с Лакис Папас. Трите най-известни интерпретации на песента са на Йорго Марино, Нана Мускури и Маринела.

Сцена от пиесата „Улица на мечтите“ Снимка: vlahopoulou.blogspot.com

«Γεια σας. Ήρθα για να σας δείξω ο ίδιος την Οδό Ονείρων. Δεν ξεχωρίζει. Είναι ένας δρόμος σαν όλους τους άλλους δρόμους της Αθήνας. Είναι ας πούμε ο δρόμος που κατοικούμε. Μικρός, ασήμαντος, λυπημένος, τυραννικός, μα κι απέραντα ευγενικός. Έχει πολύ χώμα, πολλά παιδιά πολλές μητέρες και πολύ σιωπή. Κι όλα σκεπασμένα από έναν τρυφερό μα κι αβάστακτο ουρανό. Εδώ σαυτόν τον δρόμο γεννιόνται και πεθαίνουν τα όνειρα τόσων παιδιών ίσαμε τη στιγμή που η αναπνοή τους θα ενωθεί με τανοιξιάτικο αεράκι του επιταφίου και θα χαθεί. Όμως την νύχτα δεν τους πιάνει ο ύπνος. Κι όταν δεν ονειρεύονται, τραγουδούν» 

Μάνος Χατζιδάκις, πρόλογος από την Οδό Ονείρων

„Здравейте. Дойдох да ви покажа същата „Улица на мечтите“, не различна. Тя е една улица като другите улици в Атина. Тя е улицата, която обитаваме. Малка, незначителна, тъжна, тиранична, но и благородна. Има много пръст, много деца, много майки и много тишина. И всичко се покрива от едно нежно, но и неудържимо небе. Тук на улицата се раждат и умират сънищата на толкова деца, които в момента дишат и ще бъдат обединени с въздуха на епитафия*, и ще бъдат загубени. Обаче през нощта не ги хваща сън. И когато не сънуват(мечтаят), те пеят.“

Манос Хатзидакис, въведение към „Улица на мечтите“

Снимка: vlahopoulou.blogspot.com

Οδός ονείρων

Всяка градина си има
гнездо за птиците.
Всяка улица си има
сърце за децата.

На тебе, любима,
как да представя зората?
Гледай, звездите
валят като дъжд.

Дай ми косите си
да направя молитва,
и да започна
песента отначало.

Всяка къща крие
малко любов в мълчание,
но едно момче има
любовта си за срам.

 Стихове и музика: Манос Хатзидакис

 Превод от гръцки: Соня Пехльова

*Епитафията (на гръцкиἐπιτάφιος„надгробен“) е кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродетели.

Източници: http://www.acrobase.gr

Στίχοι: Μάνος Χατζιδάκις
Μουσική: Μάνος Χατζιδάκις
Πρώτη εκτέλεση: Γιώργος ΜαρίνοςΆλλες ερμηνείες:
Μαρινέλλα
Βασίλης ΛέκκαςΟδός ονείρωνΚάθε κήπος έχει
μια φωλιά για τα πουλιά.
Κάθε δρόμος έχει
μια καρδιά για τα παιδιά.

Μα κυρά μου εσύ,
σαν τι να λες με την αυγή
και κοιτάς τ’ αστέρια
που όλο πέφτουν σαν βροχή.

Δως μου τα μαλλιά σου
να τα κάνω προσευχή,
για να ξαναρχίσω
το τραγούδι απ’ την αρχή.

Κάθε σπίτι κρύβει
λίγη αγάπη στη σιωπή.
Μα ένα αγόρι έχει
την αγάπη για ντροπή.

Advertisements