Два гълъба на скалата до нея са кацнали –
носят мира.
Тя взема единият в свойте ръце
и полита в простора.
Носят се на бели криле
и надежда струи отгоре им.
И няма клетка, която да ги спре
и във всемира се рее свободна.
Отваря очи и сърце
а зад нея е спомен, война,
клетка, която напуща

и е волна душа,
а сам Бог я прегръща.

Соня
понеделник, 02 Юли 2012 г.

Advertisements