— По-нататък не я знам — продължи Швейк. — Ако искате, ще ви изпея и:
Как тежи ми на сърцето,
как вълнуват се гърди ми,
тихо гледам ли нататък —
моя мила, скъпа си ми!

Написах ти писмо с червило,
плика с олово залепих и ето ме стоя свенливо
и чакам своят нов жених.

Но боса съм потропвам нервно, божурът веч е прецъфтял,
у мен немедлено неделен настъпва ме градът унил.

Невеста съм, но в чужда къща*.
Нима учудва те това?! Нали ми каза да побързам,
а то се изваля света.

Вали над София, над Прага, Вълтава носи своя щит!
А Швейк у мен, у вас възстава: Войната е майтап** – нали?!

Сърцето ми е златно вече, а чувствата химера зла.
Нима покорството злощастно удари гонгът за война!

Соня
вторник, 29 Май 2012 г.

*страна
** Швейк тръгна с фелдфебела към канцеларията. Като минаваха през двора, той си тананикаше:
Винаги съм мислил,
че войната е майтап.
Ще постоя малко: две-три седмици,
в къщи ще се върна пак.

Advertisements