– Ало! Обаждам се от ресторанта* на ъгъла на 54, Rue Saint-Dominique.

От тук долита глъч и ми е „адски” безинтересно да стоя сама…

– Ало! Обаждам се за да ти кажа: Чакам те.

В слушалката бръмчене и никой, и нищо.

– Ало, има ли някой отсреща?
Или клаксонът на булевардните таксита виси самотен
както гласът ми…

– Ало, кой е? Ако ме чуваш ела до „Au Canon des Invalides”. **
Тихо е, спокойно и непретенциозно.

А моето сърце в сърцето на Париж бие за теб.

Мараня е и август преваля.

Те са двама по Рю Сейнт Доминик и се сливат с цвета на следобеда.
Тъй вълшебно, дори малко шик се задават откъм хотела зад ъгъла.
Тя с коси спуснати, лятна рокля в бордо и на токчета, той с изтъркани,
бежови джинси и сако с цвят на деним***.

Соня
неделя, 03 Юни 2012 г.

*Brasserie
**Au Canon des Invalides, Paris
***serge de Nîmes

Advertisements