На съученика ми от Пловдив Александър по случай рождения му ден

Ще си налея чаша вино, Приятелю!
Къде е Лондон и къде България,
то сякаш разделени сме със теб,
а сме си близки повече от всякога.

Оставам тук във Родната Земя,
горчи ми много, ала ми е свидна,
а ти оттам си на една ръка,
уж, близо, а не мога да те стигна.

То Пловдив явно веч ти отесня
и тръгна да спасяваш други хора,
със фотоапарат в ръка,
и с няколко идеи – славни,  модни.

Не се коси, ще дойде пролетта
и сладката нега на небосвода
ще те погали, като майка и жена,
като Родина твоя, но изгубена.

Във мрака ще изпушиш фас,
уискито, уж, силно ще те грабне,
за час, за два в тоя късен час
и после новият ти Свят ще те прегърне.

Соня
петък, 06 Април 2012 г.

Advertisements